Огромна и жълта като чуждоземно сирене, луната се е надвесила над града. Виждам я от моята тераса. Подозирам, че ако се протегна, мога да заровя пръсти в кратерното й лице. Тази нощ ще се вие. Ааааауууууу...
...аааауууу имаме най-яката тераса на света. Не знам как до сега съм пропуснала да ви я разкажа. Възкачена на цели 11 етажа надасфалтова височина, когато застана на нея се усещам като Рапунцел на своята кула (като махнем, че не съм руса и нямам дълги плитки същата съм). Вдясно на борд зеленикаво се пули Витоша (планината, не магазинната улица), вляво бляскат златните кюлчета по кубетата на Александър Невски, а помежду им море от прозорци, в които можеш да надничаш. Минава и река, не много респектираща, но вечер, когато трафикът позамре, можеш да я чуеш как тихичко се киска. Дърветата от двете й страни внезапно заболяха от листопад и оплешивяха. Сега от злоба, когато задуха вятър, целят случайните минувачи с кестените си.
Толкова е хубаво на нашата тераса! Втренчена на юг, през целия ден е слънчева и топличка. Много е уютно да пиеш кафе с мляко и приятели там. Онзи ден Яни симулираше на нея "млада французойка чете книга на брега на Сена". Много добре й се получи. Не помня обаче коя беше книгата. Както казват в някои по-досадни тв формати: Елате ни на гости!
А ето точно в края на терасата ми се появи желание за чаша бяло вино със сода в Хамбара...
Публикации
В "Хамбара" през пресипнало от бяловинно балконно мърдосване с виене ;)
ОтговорИзтриване