Чуждите

Аз съм дете. На 4 години. Не повече. Крия нещо различно от тайно изядени сополи: нощем се промъквам в детските стаи и си играя с чужди играчки. Нямам свои, нито една. Нямам плюшено мече, с което да се сгуша под завивките и да заспя. Нямам кукла барби, която да събличам. Нямам и конструктор, с който да построя утопичния си свят. 

Аз съм жена. На 24 години. Не по-малко. Крия нещо повече от няколко излишни килограма тегло. Нощем с котешки стъпки се прокрадвам в чуждите спални и си играя там. Драскам, мъркам и извивам гръб назад. После равнозначно ловко и нямо се изчезвам по пътя на обратно. И съвестта ми е безчувствена към пораженията зад гърба й. Или наопаки.