Iris за себе си

Моята снимка
La Habana, Cuba
Откъснах всичките "не ме обича" листенца. От днес всички маргаритки ще казват само, че ме обича. От сега нататък никой няма да прекрачва прага ми, ако няма намерение да ме заобича. И въобще да не губи време да ми се представя, ако смята да му ставам безразлична. Като порасна ще стана Голяма Принцеса! Всички лица и случки от блога са полуизмислени :)
Целувки от Iris Heresy 

четвъртък, 31 декември 2009 г.

2010 Love Street

20:08ч. Лакирам ноктите си в червено. Това е последният пост за тази година. След час ще съм в Яни. Там ще са вече Ивета, Сашо, Никсъна, Вани, Цеци, Явор и още 40 човека, които не ме интересуват. Важните съм си ги изброила поименно. И така...Пожелавам на всички посетители и следователи на блога най-веселата и любовна 2010. А точно преди да нахлуе нахална с шампанско и конфети, звуча така:


Целувки: Ирис :)

петък, 25 декември 2009 г.

Banned

Тази вечер нещо Никсъна ме накара някаква реклама на Келвин Клайн да търся ( не че я намерих) обаче попаднах на новата им "скандална" кампания забранена в... Щатите (примерно). обачеееее турбо сексииии




четвъртък, 24 декември 2009 г.

събота, 19 декември 2009 г.

20 декември. През терасата

20 декември. 8 минути преди него. Плюя през терасата. Не, не е чак толкова студено, плюнката ми не замръзва за 11 етажа време преди да падне в снега. Варя отвара от сухи листа коприва.
20 декември. 6 минути преди него. Колко ли деца се раждат точно в този момент? Ако бъдете много тихи можете да чуете контракциите на идващия живот.
20 декември. 2 минути вече в него. Някъде в Шугър вдигат наздравици. Аз нямам инвайт за там. Вместо това слушам мамбо докато чета сценария на Citizen Kane. Някой ден като стана много умна ще ви разкажа какво е. Весели празници с три възклицателни

понеделник, 14 декември 2009 г.

Dirty happiness






Когато съм тъжна - мия прозорците.
Когато съм сърдита - пера.
Когато съм бясна - търкам пода.
Когато главата ми е пренаселена от мисли с изтекъл срок на годност - размествам мебелите.
Когато ПМС - подреждам чиниите и чашите в кухнята по големина.

И ако някой ден ми дойдете на гости и къщата е безумно мръсна и разхвърляна, знакът е еднозначен: попаднала съм под тоталитарния режим на щастието.

ПС: всяка отрицателна емоция трябва да дава положителен резултат.

сряда, 9 декември 2009 г.

Ами ако...

...е първият въпрос, който се научаваш да задаваш, когато искаш героят ти да оживее на хартия.
Ами ако любовта беше мерна единица? Щях да отида на пазара да си купя любов и половина картофи, половинка зелен фасул, любов патладжани и да си направя тюрлюгювеч.
Ами ако бях принцеса и всяка нощ трябваше да спя в балдахиново легло? Щях да си взема ортопедичен матрак.
Ами ако мислите ни се появяваха в спийчбалони над главите ни? Всеки щеше да ходи с гигантска карфица в джоба да ги пука, за да запази интимността им.
Ами ако сценарият ми мине селекцията и влезе в петицата? Ще замина за Нова Зеландия да снимам 3-минутен филм.
Ами ако утре слънцето изгрее преди да е залязло днес? (този беше подвеждащ, ама може да го обмислите)
Ами ако спра да слушам саундтрака от Али Макбийл?
Вече прекалих. Но мисля схванахте играта.

А сега... концентрация! Медитирайте
ООООММММММ






вторник, 8 декември 2009 г.

Културно

Яни от седмица почти ходи на работа. Работа от онези сериозните, на които е забранено ползването на скайп и фейсбук. Тя сега е оправдана дето много не се отбелязва в блога. Ние с Ивета обаче... Една депресия ни е налегнала пак. Или деконцентрация дето не ти дава нищо да правиш и по цял ден си в загуба. Ама пък иначе все си говорим как трябва да се стягаме и да правим нещо по-осмислящо.
Последно време изоставаме нещо с културните събития. Харесах аз едно място дето да го проверим. Отбелязваме като събитие в календара.