Тъга

Тази вечер безпричинно и напълно неочаквано през лицето ми се преметна тъга някаква. Първата мисъл, която ми се появи по неин адрес беше, че е нечия чужда, случайна и напълно заблудена. Но не. Прибра си се вкъщи с мен. Доста свойски се метна в леглото ми и в момента ме гледа очакващо с кухите си очи. Моята си е значи. Съблякла е мръсните си дрехи.
Голата тъга ми се облизва покадканящо, няма търпение да ме обладае. Бавно и дълбоко. Без лубрикант. Така обича тя. А понякога й харесва рязко да прониква в мен, та да ми избият сълзи и да ме обезвъздуши.
Тениската ми смърди противно на цигари. Дънките също. И косата. Повдига ми се от миризмата. Но това, защото преди малко излязох от подземието на Бекстейдж. Ще закача всичко на сушилника на терасата. И кожата си също. Тя е най-пропита. А главата ще оставя там просто за проветрение.
Сега си лягам. И утре сутрин (по обяд) като се събудя искам тъгата вече да си е тръгнала. Най-обичам такива прости отношения, чука и на сутринта го няма (някой-то, нещото). Без закуски в леглото, без прегръдки и целувки. Без опити за сутрешен секс (мразя). Само бележка драсната: "Сбогом. Прости. Някой друг път ще повторим" точка

Смяна в плана

Внезапно и преждевременно паднах простреляна. Никак не беше честна игра. А днес щяхме да ходим пак при готината мацка с пилатеса. Но уви! Провали се планът. Сега ще си стоя присвита в корема и ще уча за изпита в петък, който дори не съм вече убедена, че ще се състои поради несериозност от отсрещната страна. Непоследователността в поведението на въпросния човек започва сериозно да ме нервира (по-скоро дразни, от известно време не допускам хабене на нерви). А как само ми се яде шоколад...фин млечен от онзи, в светлосинята опаковка, с каничка мляко и цветя на нея.

I believe in me and pilates fitball

А сега: аплодисменти за момичетата, които отидоха на пилатес и си купиха катинарчета за гардеробите в съблекалнята (някаква странна политика на клуба, нещо като "всеки да си знае катинарчето и никога да не посяга на чуждото"). Дайте всичко от себе си и направете дланите си да почервенеят от клап, защото момичетата ще повторят тренировката в сряда (твърде вероятно заради катинарчетата).
Най-хубавото за деня: онази пилатес топка, за която си мечтая от години и която Яни ми подари за рождения ден. Не е дефектна, просто аз съм смотана. И добре че беше днес тренировката, за да видя, че топките в залата имат тапи. Та си говорих после с пилатес-момичето (страшна мацка, ей заради такава лесбийска ставам. а,да втората причина след катинарчетата в сряда пак да сме там. щото и Ивета й мята белтъци) и то каза, че трябва да имам дори две. Първо се почувствах, прецакана, щото моята топка даже една си няма. Но като се върнах вкъщи реших да си потърся кутията от топката. Добре че съм си такава прибрана! Двете пироновидни тапи си ме чакаха там, залепени с тиксо, скрити в най-тъмния ъгъл (добре де, преувеличавам, хванахте ме! просто ми се ще да се чувствам по-малко тъпо от факта, че ги намирам чак след 3 месеца). Нямам търпение да дойде утре (това отдавна не ми се е случвало) да отида при гумаджията да ми я напомпа:))) И после йе йе йе кеф! Ще се упражнявам, щото се оказа доста трудно с тая топка. Почти съм сигурна, че с по-малко от изкълчена китка няма да мина.
Днес ето това ми е песента. Въпреки че я откривам (по-скоро тя си ме намери) чак в 23ч. Хайде поздрав за всички, на които чуждите обувки им правят мазоли и предпочитат да бъдат себе си.

Иван

Това е Иван. Наскоро го открих. Но съм силно развълнувана от него. Понякога стоя и си го гледам, друг път само си го гледам.
Иване, ако някой ден ти е особено скучно и застояло винаги можеш да се обърнеш към мен, ще те позабавлявам с пълна отдаденост. Звъни по всяко време на денонощието без притеснение. За теб винаги съм он. А също би могъл да се ожениш за мен. Ей така, колкото да се намираш на работа.

Хайку

Знаци.
Даваш.
Внезапно си прибираш.
Майната ти!

Когато бях на 19 и някой грубо навлезеше в пространството ми, оставяйки последствия след себе си не казвах "майната ти!". Доста по-конкретното "умри!" се приплъзваше остро между устните ми. Докато някой наистина не умря. Най-лошото е, че не мога да си спомня дори кой. Толкова незначещ е бил за мен!

Някой друг път

С Ивета отново отлагаме пилатеса. И това не защото например сме мързеливи. Нито пък понеже главата ми е четворна от болка, а тя е простреляна. Не! Причината е, че днес ще има мач, а ние от всички възможни зали в града, сме си избрали точно тази, която е на националния (това дали не трябва с главна буква да го напиша) стадион.
Бъдете с нас и другата седмица, когато ще има ново неочаквано развитие на историята "Ивета и Ирис тръгват на пилатес"!

Мигрена

Тази сутрин се събудих. Или напротив. Поредното събуждане, след което нещо не беше наред. (Сега като се замисля, последните ми постове все започват със сутрешно събуждане и от този момент всичко изшитнява. Може би е крайно време да престана да се будя сутрин.) Огледах се. Виждам не съвсем, някак наполовина. Мммм, да! Любимото ми! Мигрена.
Едното ми око се е затворило и отказва да промени състоянието си, а другото е прободено от светлината. Ставам. Вървя на зиг-заг към банята. Който е имал възхитително болезнен махмурлук ще разбере усещанията ми точно в този момент. Слагам тъмни очила. Обличам си нещо, не съм сигурна точно какво. Затътрузвам крака, или поне така ми се струва, по пътя към зъболекаря. Свила съм се и съм навела глава колкото мога към гърдите. В нея чудовищно отекват ударите от токовете ми.
В зъболекарския кабинет. "Махни ги тези очила, пречат ми!" и срещу ми несъобразително се изцъкля прожектора. Стисвам очи, чувам как клепачите ми изпукват. И после стъргане, пилене и между двете плюя в мивката до стола.
Тръгвам си. Леко дезориентирана. Навън е заслепяващо и слънцето смело се показва. Какъв ексхибиционизъм! И то точно по време на моята мигрена.
Вървя към вкъщи. Или поне така ми се иска. Усещам как главата ми е набъбнала, сякаш някой е изпуснал килограм бакпулвер вътре и се опитва да направи кекс. Мозъкът ми е станал притеснително голям и се влачи по паважа след мен.
След неизвестно количество време се озовавам пред конкретната входна врата на правилния етаж. С две зелени салати и клонче домати в ръце (нямам никаква идея), които приятно променят състоянието си в салатено.
На финала на този епизод допълзявам до леглото, където се гърча, съвсем предполагаемо, 40 минути, след което припадам от болка.