Кантарът безмилостно показва + 4 отгоре. А, извинете, случайно някой да си търси изгубените килограми? Да предположим, че за точно 4 говорим?
Опит за отърваване от 4 кг, вариант 1:
"Умолява се собственикът с конкретното телесно тегло да се появи и скоропостижно да си ги прибере!"
Опит за отърваване от 4 кг, вариант 2:
"САМО ПРЕЗ АПРИЛ! Ако дойдете и си приберете четирите килограма СЕГА, специално за вас и НАПЪЛНО БЕЗПЛАТНО ще получите БОНУС още 4 килограма, отнети от собствената ми телесна маса! Побързайте! Единствено първият ПЕЧЕЛИ!"
Опит за отърваване от 4 кг, вариант 3:
"Спорт! Спорт! Спорт! Ух, изкълчих си нещо! Четирите още са тук..."
понеделник, 30 март 2009 г.
С дупето нагоре
Тази сутрин за поредна станах с дупето нагоре. Напоследък все така ми се случва. Явно съм влязла в серия дни (дано това е мерната единица, а не някоя по-едра да се окаже)ръководена от гъза ми. Не че го подценявам, но съм напълно убедена, че не е бил създаден за ръководна функция и най-доброто му изпълнение би било...Не, това не искам да го напиша, че ще настане яко смрад. Оставям сами да се досетите.
Днес към късния следобед имах изненадващ прилив на енергия и реших за нещо градивно да го използвам и се втурнах да чистя къщата, платих интернета, напазарувах, подстригах се при моя фризьор (да,да той се върна и вече не съм толкова страшна в главата, дори съм почти симпатична!), сготвих и гледах Мюзик Айдъл. Точно в този ред. А ето го сега и въпроса за вечерта: нормално ли е два обикновени (ако не броим доста убедителното твърдение на продавача, че са много приятни на допир) молива HB, единият син, другият червен и една жълта пластмасова острилка да струват 6лв? Аз лично категорично се възпротивявам на подобна реалност и в знак на моя протест платих 6лв. за два обикновени, но приятни на допир молива НВ и пластмасова острилка. Или напротив.
Тази вечер с Жельо си бяхме запланували поетично четене на общи справки от университета с цел точно изброяване на невзетите изпити, на всеки поотделно и за финал на двамата общо. Аз обаче смятам да си лягам вече, защото Л. ужасно много кашля, чак тук я чувам и сигурно е оплюла коридора с бацили.
А сега, моля за внимание! Как според вас си ляга човек станал с дупето нагоре? Вашите приблизителни отговори и точни предположения очаквам под формата на коментари под настоящия пост до края на света.
Днес към късния следобед имах изненадващ прилив на енергия и реших за нещо градивно да го използвам и се втурнах да чистя къщата, платих интернета, напазарувах, подстригах се при моя фризьор (да,да той се върна и вече не съм толкова страшна в главата, дори съм почти симпатична!), сготвих и гледах Мюзик Айдъл. Точно в този ред. А ето го сега и въпроса за вечерта: нормално ли е два обикновени (ако не броим доста убедителното твърдение на продавача, че са много приятни на допир) молива HB, единият син, другият червен и една жълта пластмасова острилка да струват 6лв? Аз лично категорично се възпротивявам на подобна реалност и в знак на моя протест платих 6лв. за два обикновени, но приятни на допир молива НВ и пластмасова острилка. Или напротив.
Тази вечер с Жельо си бяхме запланували поетично четене на общи справки от университета с цел точно изброяване на невзетите изпити, на всеки поотделно и за финал на двамата общо. Аз обаче смятам да си лягам вече, защото Л. ужасно много кашля, чак тук я чувам и сигурно е оплюла коридора с бацили.
А сега, моля за внимание! Как според вас си ляга човек станал с дупето нагоре? Вашите приблизителни отговори и точни предположения очаквам под формата на коментари под настоящия пост до края на света.
събота, 28 март 2009 г.
Trip-Dibi-dip!
Ще правим извънградски трип (диби-дип)! След малко заминаваме. Не съм много сигурна точно къде отиваме, някакво село към Радомир (например). Но навън е слънце и е топло. Оставям си проблемите вкъщи, а навън си вземам само шапката! Оххх, хайде, тръгвам, че пак закъснявам!
петък, 27 март 2009 г.
PornoReality
Тази сутрин ми се иска да не бях ставала от леглото, да не бях отваряла очи, да не бях се събуждала. Въобще, тази сутрин ми се ще да не бях.
В ужасно настроение съм и ми е безсмислено. Така безсмислено, че ми идва да се ритна силно в главата и тя да се пръсне грозно. Днес е от онези дни, в които лайната смърдят особено силно и нищо не може да ги спре. Защото, както се оказва, те са основен ингредиент на живота. Без тях не може.
В момента в града има порно фест, Ерос шоу. Тази година не му се класирахме за присъствие, но догодина задълже сме там. Така решихме с Яни. И Сашо няма да го вземем, щото да си ходи сам. Напоследък съм силно впечатлена от една порно актриска, Regina Moon. Шейква възхитително мацката. Като порасна искам да стана като нея (което не знам до колко е възможно, защото тя всъщност е по-малка от мен). Чернокоса унгарка, на 21 години, с 50 филма зад гърба си и над 300 порно сцени. Евала на такава професионална отдаденост!
Внезапен флашбек. Връща ме в тийнеджърството, по времето, когато си разменяхме все още лексикони. По страниците им задължително присъстваше екзистенциалният въпрос "Какъв/каква искаш да станеш като пораснеш?". Като се сетя...надпреварваха се хората да ми пробутват тези измачкани, изпонарисувани с цветни моливи и химикали профайлърски тетрадки. И това само, защото отговорите ми не бяха като на останалите деца. Любимото ми цвете не беше червена роза, не харесвах момче от класа и нямах нищо любимо (нито цвят, нито песен или поне актьор). Точно по тези страници не еднократно и съвсем решително заявявах, че като порасна ще стана проститутка.
В момента живея в полусбъднатото си детско желание. Е, не проституирам физически. Аз съм емоционална проститутка. Продавам чувства. Ако колежките с късите поли и мрежести чорапи са изгубили личен интерес към секса, то аз отдавна съм престанала да чувствам. Така се получава в продажбите, понякога си на загуба.
Днес ми е ужасно гнусно. Усещам се като в порно филм. Снощи в 3 уши, наблюдавах хората как си взаимодействат. Те се харесват само в продължителността на сцената и след като камерата спре, престават да се познават.
Може би не в романтичните или драматичните, а точно в порно филмите сценариите са най-реални. Всички сме заключени в PornoReality и живеем в PornoVille...
В ужасно настроение съм и ми е безсмислено. Така безсмислено, че ми идва да се ритна силно в главата и тя да се пръсне грозно. Днес е от онези дни, в които лайната смърдят особено силно и нищо не може да ги спре. Защото, както се оказва, те са основен ингредиент на живота. Без тях не може.
В момента в града има порно фест, Ерос шоу. Тази година не му се класирахме за присъствие, но догодина задълже сме там. Така решихме с Яни. И Сашо няма да го вземем, щото да си ходи сам. Напоследък съм силно впечатлена от една порно актриска, Regina Moon. Шейква възхитително мацката. Като порасна искам да стана като нея (което не знам до колко е възможно, защото тя всъщност е по-малка от мен). Чернокоса унгарка, на 21 години, с 50 филма зад гърба си и над 300 порно сцени. Евала на такава професионална отдаденост!
Внезапен флашбек. Връща ме в тийнеджърството, по времето, когато си разменяхме все още лексикони. По страниците им задължително присъстваше екзистенциалният въпрос "Какъв/каква искаш да станеш като пораснеш?". Като се сетя...надпреварваха се хората да ми пробутват тези измачкани, изпонарисувани с цветни моливи и химикали профайлърски тетрадки. И това само, защото отговорите ми не бяха като на останалите деца. Любимото ми цвете не беше червена роза, не харесвах момче от класа и нямах нищо любимо (нито цвят, нито песен или поне актьор). Точно по тези страници не еднократно и съвсем решително заявявах, че като порасна ще стана проститутка.
В момента живея в полусбъднатото си детско желание. Е, не проституирам физически. Аз съм емоционална проститутка. Продавам чувства. Ако колежките с късите поли и мрежести чорапи са изгубили личен интерес към секса, то аз отдавна съм престанала да чувствам. Така се получава в продажбите, понякога си на загуба.
Днес ми е ужасно гнусно. Усещам се като в порно филм. Снощи в 3 уши, наблюдавах хората как си взаимодействат. Те се харесват само в продължителността на сцената и след като камерата спре, престават да се познават.
Може би не в романтичните или драматичните, а точно в порно филмите сценариите са най-реални. Всички сме заключени в PornoReality и живеем в PornoVille...
сряда, 11 март 2009 г.
Днес беше Различният Ден, след който всичко се променя. Днес ми трепереха ръцете, така че не можех да си държа списанието в чакалнята. Коленете ми също бяха толкова развълнувани, че едва успях да се кача на гинекологичния стол. Накрая плаках с глас. За първи път от една година насам от щастие. Защото болестта си е тръгнала.
Заключ! Никога повече да не се връща! Бандха!
Заключ! Никога повече да не се връща! Бандха!
неделя, 8 март 2009 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
