Iris Heresy

Идеално дълъг мют

2011-10-18T03:14:00.000-07:00

Снощи редактирах чудесна пиеса. Много ми се иска да ѝ ходя на премиера. (Дядо Коледа, ако ми четеш блога, моля това да ми донесеш тази година. Обещавам, че съм слушала) Тихо, сънливо и слънчево, днес звуча така:

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДНА ДИПЛОМАНТКА: ДЕН 17

2011-01-31T13:14:00.000-08:00

В мировото движение всичко е свързано, всичко се намира в строга зависимост и всичко се стреми към една цел. Всяко действие във вселената е резултат на предшестващи причини, и в същото време е причина на последващи действия. Получава се една непрекъсната верига от причини и действия, които, като общ резултат, дават живота на самата Вселена.

Следващата година

2011-01-25T14:11:00.000-08:00

Пожелавам си следващия рожден ден да го отбележа с парти в моята къща.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДНА ДИПЛОМАНТКА: ДЕН 11

2011-01-25T04:23:00.000-08:00

Творец е оня, който създава прекрасни неща.

Изкуството се стреми да разкрие себе си и да скрие твореца.

Критик е оня, който в друга форма или с нови средства изразява чувството си за прекрасното.

И най-висшата, и най-нисшата форма на критика е един вид автобиография.

Ония, които в прекрасното откриват грозота, са покварени без обаче да са обаятелни. Това е непростим недостатък.

Ония, които в прекрасното откриват нещо прекрасно, са културно издигнати хора. За тях все още има надежда.

Избраници са ония, за които прекрасното означава само Красота.

Не съществуват нравствени или безнравствени книги. Книгите са добре написани или зле написани. Това е всичко.

Враждебността на деветнайстия век към Реализма е гневът на Калибан, видял собствения с и образ в огледалото.

Враждебността на деветнайстия век към Реализма е гневът на Калибан, който не е видял собствения с и образ в огледалото.

Нравственият живот на човека е една от темите в творчеството на твореца, но нравствеността на изкуството се проявява в съвършеното използване на несъвършени средства..

Творецът не се стреми да докаже каквото и да било. Дори безспорните истини могат да бъдат доказани.

Творецът не е моралист. Морализмът у твореца е непростима маниерност на стила.

Творецът не бива да бъде обвиняван в болезненост. Творецът може да изобразява всичко.

Мисълта и Езикът са за твореца инструменти за творчество. Добродетелта и Порокът са за твореца материал за творчество.

От гледна точка на формата, първообраз на всички изкуства е изкуството на музиканта. От гледна точка на чувствата, първообраз на всички изкуства е изкуството на актьора.

Изкуството има външна форма и вътрешен смисъл.

Ония, които се стремят да проникнат под външната форма, се излагат на опасност.

Ония, които тълкуват вътрешния смисъл, също се излагата на опастност.

Изкуството всъщност отразява ония, които го възприемат, а не живота.

Различните мнения за едно произведение на изкуството доказват, че то е оригинално, сложно и жизнено.

Дори когато критиците се различават в мненията си, художникът остава верен на себе си.

Можем да простим някому, че е създал нещо полезно, стаига сам да не започне да се възхищава от него. Единственото извинение за оня, който е създал нещо безполезно, е неговото безгранично възхищение от собствената му творба.

Изкуството е напълно безполезно.

Оскар Уайлд

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДНА ДИПЛОМАНТКА: ДЕН 5+6

2011-01-20T14:33:00.000-08:00

Идеализъм vs Скоростта на времето. Как да реша това неравенство така, че накрая аз да изляза победител?

Днес започнах курс за пречистване. Научих следните техники: клизма, повръщане и синусови промивки. Силно се надявам приложно да се окажат по-приятни, отколкото звучат. Обаче след месец трябва да съм станала супер красивата. Като за пред дипломантска комисия.

Сутринта изгледах Златните глобуси. Glee е готин сериал, но Modern family е далеч преди него (в личната ми класация) и останах доста разочарована, че беше с малко номинации и нищо не получи. Разни други непознати за мен шоута взеха призове. Вече съм свалила няколко от тях за промо. Но иначе, ето този чакам да пуснат:

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДНА ДИПЛОМАНТКА: ДЕН 4

2011-01-18T13:02:00.000-08:00

Йога, грейпфрут с мед - така завършва денят ми. Едно спокойствие пропълзява под кожата. Мислите ми започват да се завръщат по-ясни и концентрирани от винаги. Тази вечер сънят идва навреме. Заспивам след чай с лимон, докато гледам това

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДНА ДИПЛОМАНТКА: ДЕН 3.0

2011-01-17T12:11:00.000-08:00

Всички сме чели онези черни стастики, според които в понеделник се случват най-много инфаркти, инсулти, нервни кризи, пристъпи на агресия и други асоциални прояви. В този ден нивото на стреса е най-високо, а на хормоните на щастието - някъде към нулата. За да си наваксат, хората се тъпчат с шоколад. Следователно, понеделниците изобилстват и на нещастни преяли дебелаци.

Преди време майка ми, която е много умен и практичен човек, реши генерално този проблем като изтри всички понеделници от календара. Оттогава седмицата в нашето семейство започва винаги от вторник. Както и да го разглеждам, днес си беше традиционен нулев ден.

Денят в 30 секунди: отново проспах сутрешния блок на бтв, нова, бнт и на всички знайни и незнай кабеларки, които имат такива. получих изключително важната информация от един служител в мтел, че системата им е в постоянен срив и само от време на време работи. попаднах на продавач в магазин за компютри, който разбира от такива по-малко от мен (това ниво наистина мноооого трудно се постига). след като посветих незнайкото в проблема ми с блутута, той чистосърдечно и мигновено си призна, че няма идея за какво му говоря, но за да излезе от неловката ситуация ме попита дали ползвам софтуер на Nokia с устройството. аз веднага се заинтересувах дали това би помогнало на моя Samsung да преодолее комуникационните препятствия. разговорът рязко приключи.

след вечерната йога ми стана ясно, че срокът на годност на дясното ми коляно застрашително е наближил. утре ще ходя при Косьо, който щял да ми го ремонтира.

Снощи Никола, който ми е братовчед и на всичко отгоре е в сесия, ми даде много мъдър съвет: напиши, каза, някаква глупост там за начало, че да не ти стои празен листа да те плаши. След това продължихме, все едно нищо не е станало, да си разменяме линкове по скайпа докато той симулира учене, а аз - академично писане. Но днес отворих смело празния уърд и начатках с големи букви заглавието на дипломната. Почна се, връщане назад няма!

А, за малко да забравя! Днес звуча така:

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДНА ДИПЛОМАНТКА: ДЕН 2

2011-01-16T09:32:00.000-08:00

Неделята е разположена в друга пространствено-времева система спрямо останалите дни от седмицата. Не знам дали сте забелязали, но масово неделните дни започват от обяд, изключвайки директно сутрешния часови пояс. Следователно, това е най-краткият ден в седмицата. Лицата, случките и събитията, участващи в него рядко са такива, каквито изглеждат.

В подкрепа на гореизложеното твърдение, моята неделя започна в 11:50. За да запазя обективността на разказа, ще отбележа алармата на телефона от 9:35, която завърши с падане от леглото и нараняване на излязлото от употреба преди 2 седмици дясно коляно. За щастие, екранът на компютъра, получил ритник по време на инцидента, се размина без сериозни физически и технически наранявания.

Денят премина в духа на абстрактно планирани срещи и наполовина изпълнени задачи. В момента стомахът ми изпитва тягостното чувство на кривота, предизвикано от чисто дизайнерското ми решение да закускообядовечерям наведнъж. Мисля, че следващият път, когато реша да ям ще е чак към сряда.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДНА ДИПЛОМАНТКА: ДЕН 1

2011-01-15T10:55:00.000-08:00

Откакто се оттеглих от светския живот, за да пиша дипломна работа, мигом излекувах хроничното си безсъние. През годините съм пробвала различни видове приспивателни. Някои от тях хомеопатични, други синтетични, трети - смесени с алкохол. Но никое от тях не може да надмине ефекта на празната уърдовска страница с мигащ в очакване маркер. Достатъчно е само да кликна два пъти върху дипломния файл и клепачите ми започват да натежават до невъзможност, без значение кое време на денонощието е.

Днес денят ми започна в ранният предиобеден единайсти час. Към 12 вече бях заела общоприетата за будно състояние вертикална позиция на тялото и пиех кафе. Към 13ч. сутрешната ми свежест беше започнала да повяхва и се появиха първите мазни кичури в косата ми. Към 15ч. ми стана ясно, че пролетното време навън е далеч по-подходящо за разходка, отколкото за писане на дипломни работи.

Излязох с идеята да звънна на един приятел да пием кафе. Но точно тогава видях сергия с лемони. Купих си три и забравих за приятеля. След това реших проблема с преноса на данни (егати колко сложно го казах, все едно знам кво означава) от телефона към компютъра (и обратно) като си взех някакво устройство. Сега имам проблем с устройството.

Купих си лак за нокти, който в последствие се оказа, че е подходящ за основа или дори за топ, но за соло хич не го бива. Заедно със съня, пребоядисването на нокти е много ползотворна дейност, която горещо препоръчвам на всички бъдещи дипломанти, без оглед на пол и възраст.

Утре съм се уговорила да пия кафе с този приятел, който забравих заради лемоните и да обядвам китайско с един случаен непознат, който ме заговори днес във фейсбук. Мисля, че не е нужно да обяснявам, че неделята е неподходящ ден да започнеш да пишеш дипломна работа, понеже е краят на седмицата. (Тук редакторът ми прави бележка, че всъщност било нужно да се дават обяснения) Добре де, обяснявам: неделята е неподходящ ден да започнеш да пишеш дипломна работа, понеже е краят на седмицата. А както е известно, началата са особена материя, която не бива да започваш от края.

За финал на днешния журнал, една сентенция, над която да поразсъждавате до понеделник: всяка добра дипломна работа започва с плодов пилинг на лицето.

New Collection

2010-09-24T08:45:00.000-07:00

Витрините са облепени. Новата колекция настъпи. Лятото събира последните сергии със сладолед и загорели голи гърбове и се приготвя да отпътува. Извеждам на разходка сандалите си и краката ми измръзват. Време е. Обувам боти, тези непораснали ботуши, слагам шал и излизам да посрещна новия сезон. София тази година е по-любима от всякога. Време е. Новата селекция е тук.

Нощта

2010-06-11T13:40:00.000-07:00

Имам си нова тераса. Тази не я деля с никой. Пространствата тук са по-малки и съседите надничат едни на други в домовете. Имаме оперна певица в квартала. В момента се разпява. Не е лошо. Имаме също и барабанист.

Вечер, когато не мога да заспя, излизам на терасата да се разхладя. Вижда се парче небе и няколко звезди. Върхът на една бреза мързеливо се протяга над покрива на кооперацията отсреща. Почти тихо е. Чувам кварталът как диша. Заслушвам се в сънищата. Всеки с различен ритъм. Ето го, идва и моят...тади-да-дам тади-та-там...

Клонинги

2010-03-15T09:15:00.000-07:00

Всички сме обикновени и си приличаме. И най-голямото събитие е, когато станеш специален и единствен за някого...

Mission London

2010-03-14T09:34:00.000-07:00

Харесвам теб

2010-03-14T08:47:00.000-07:00

Странен си. Никога не те разбирам. Не знам дали си тъжен, щастлив или нещо те боли.

Подозирам, че си глупав. Вероятно гениален.

Когато си с мен е същото като да съм сама. Но ти присъстваш.

Неспособен да мълчиш. Можеш да говориш 40 минути и да кажеш нищо. Засичала съм те с часовник.

Изключвам звука ти наум и наблюдавам. Как устата ти произвежда безброй от тихи мисли. Може би ми крещиш. Не знам, нали си ми без звук.

Обичам, когато кривият ти кучешки зъб закача долната устна. Оставя малка червена бразда върху нея. Гледам я под микроскоп.

Не искам да те целувам. И ти мен също. Това най-много харесвам в теб.

Ако те срещна на улицата не те поздравявам, не те познавам дори. А след това само мисля за теб.

Харесвам обикновеното кафяво на очите ти и двете слънчеви петна в тях, които изгряват дори и през зимата, дори и в 2 след полунощ.

Не четеш книги. Казваш, че те изморяват. Предпочиташ филмовия наратив.

Последният път се сви насън до мен. Като огромен ембрион. Дали пък не сънуваше кошмар?

Най-много с теб обичам да си мълча.

Дни

2010-03-02T01:46:00.000-08:00

Най-обичам дните, в които се скривам в леглото с чаша чай и книга. Днес не е типичен такъв. Имам цял лист задачи за изпълнение. Но съм натиснала PAUSE точно в този момент и лекувам кашлицата си с "Милостта..." на Виргиния Захариева. При мен е слънчево. А при вас как е времето? Е, хайде, PLAY...

Бог обича тройките

2010-02-06T12:07:00.000-08:00

Три портокала си стоят в квадратната чиния на масата в кухнята. Стоят си и тихичко оранжевеят. Наблюдават зеленооко с откъснатите си гръцки опашки. Мислят си нищо. Идеалната зимна мисъл...

Евтина римувка

2010-01-18T12:53:00.000-08:00

Поникнал си във мен

И там невидим разцъфтяваш

Не си роден за мен

Моя тайна ти оставаш

2010-01-17T12:57:00.000-08:00

http://en.tackfilm.se/?id=1263759500304RA44

My sis

2010-01-13T03:27:00.000-08:00

Pipilotti Rist

2010-01-06T11:32:00.000-08:00

Jerome Kern

2010-01-06T01:41:00.000-08:00

Jerome David Kern (January 27, 1885 – November 11, 1945) was an American composer of popular music. He wrote around 700 songs, including such classics as "Ol' Man River", "Can't Help Lovin' Dat Man", "A Fine Romance", "Smoke Gets in Your Eyes", "All the Things You Are", "The Way You Look Tonight", "Long Ago (and Far Away)" and "Who?", a 6-week number 1 hit for George Olsen & his Orchestra in 1925. His career spanned dozens of Broadway musicals and Hollywood films from 1902 until his death. Although Kern wrote almost exclusively formusical theatre and musical film, the harmonic richness of his compositions lends them well to the jazz idiom (which typically emphasizesimprovisation based on a harmonic structure) and many Kern melodies have been adopted by jazz musicians to become standard tunes.

In 1930, Kern was placed under contract by Warner Brothers to produce a series of musicals. The first product of that contract was Men of the Sky which was released in 1931 but largely ignored due to public backlash against the early glut of film musicals that greeted the advent of film sound. Consequently, Warner Bros. bought out his contract and he returned to the stage.

In 1935, when musical films had become popular once again, Kern relocated to Hollywood, although he continued working on Broadway productions as well. This second phase of Kern's Hollywood career was greeted with considerably greater artistic and commercial success, including the 1936 film version of Show Boat. For Swing Time (starring Ginger Rogers and Fred Astaire), he wrote "The Way You Look Tonight" (with lyrics by Dorothy Fields), which won the Academy Award in 1936 for the best song. Other songs in the film include "A Fine Romance", "Pick Yourself Up", and "Never Gonna Dance". In 1940, Kern and Hammerstein wrote "The Last Time I Saw Paris", in homage to the French city just recently occupied by the Germans. Originally a hit for Tony Martin, the song was used in the film Lady Be Good (1941) and won another Oscar for Best Song - the only time a song not written for the film it appears in won the Oscar. (It would later inspire the title of the 1954 film The Last Time I Saw Paris.) In 1944, Kern teamed up with Ira Gershwin to write the songs for one of his best-remembered film musicals, Cover Girl, starring Rita Hayworth and Gene Kelly. It featured the classic song "Long Ago (and Far Away)", and an unusual instrumental musical number in which Kelly, throughtrick photography, danced with himself. That same year Kern also wrote the music for songs in Universal Pictures' Deanna Durbin musical comedy, Can't Help Singing.

Kiki Smith

2010-01-04T10:36:00.001-08:00

Kiki Smith (born January 18, 1954, in Nuremberg, Germany) is an American artist classified as a feminist artist, a movement with beginnings in the twentieth century. Her Body Art is imbued with political significance, undermining the traditional erotic representations of women by male artists, and often exposes the inner biological systems of females as a metaphor for hidden social issues. Her work also often includes the theme of birth and regeneration, sustenance, and frequently has Catholic allusions. Smith has also been active in debate over controversies such as AIDS, gender, race, and battered women.
Smith began sculpting in the late 1970s. She is best known for her sculptures; however, she creates pieces in a variety of media. She was an active member of the artist's group Colab

2010 Love Street

2009-12-31T10:07:00.000-08:00

20:08ч. Лакирам ноктите си в червено. Това е последният пост за тази година. След час ще съм в Яни. Там ще са вече Ивета, Сашо, Никсъна, Вани, Цеци, Явор и още 40 човека, които не ме интересуват. Важните съм си ги изброила поименно. И така...Пожелавам на всички посетители и следователи на блога най-веселата и любовна 2010. А точно преди да нахлуе нахална с шампанско и конфети, звуча така:

Целувки: Ирис :)

Banned

2009-12-25T11:04:00.000-08:00

Тази вечер нещо Никсъна ме накара някаква реклама на Келвин Клайн да търся ( не че я намерих) обаче попаднах на новата им "скандална" кампания забранена в... Щатите (примерно). обачеееее турбо сексииии

Leica Camera

2009-12-24T00:11:00.000-08:00

20 декември. През терасата

2009-12-19T13:51:00.000-08:00

20 декември. 8 минути преди него. Плюя през терасата. Не, не е чак толкова студено, плюнката ми не замръзва за 11 етажа време преди да падне в снега. Варя отвара от сухи листа коприва.

20 декември. 6 минути преди него. Колко ли деца се раждат точно в този момент? Ако бъдете много тихи можете да чуете контракциите на идващия живот.

20 декември. 2 минути вече в него. Някъде в Шугър вдигат наздравици. Аз нямам инвайт за там. Вместо това слушам мамбо докато чета сценария на Citizen Kane. Някой ден като стана много умна ще ви разкажа какво е. Весели празници с три възклицателни

Dirty happiness

2009-12-14T13:45:00.000-08:00

Когато съм тъжна - мия прозорците.

Когато съм сърдита - пера.

Когато съм бясна - търкам пода.

Когато главата ми е пренаселена от мисли с изтекъл срок на годност - размествам мебелите.

Когато ПМС - подреждам чиниите и чашите в кухнята по големина.

И ако някой ден ми дойдете на гости и къщата е безумно мръсна и разхвърляна, знакът е еднозначен: попаднала съм под тоталитарния режим на щастието.

ПС: всяка отрицателна емоция трябва да дава положителен резултат.

Ами ако...

2009-12-09T14:01:00.000-08:00

...е първият въпрос, който се научаваш да задаваш, когато искаш героят ти да оживее на хартия.

Ами ако любовта беше мерна единица? Щях да отида на пазара да си купя любов и половина картофи, половинка зелен фасул, любов патладжани и да си направя тюрлюгювеч.

Ами ако бях принцеса и всяка нощ трябваше да спя в балдахиново легло? Щях да си взема ортопедичен матрак.

Ами ако мислите ни се появяваха в спийчбалони над главите ни? Всеки щеше да ходи с гигантска карфица в джоба да ги пука, за да запази интимността им.

Ами ако сценарият ми мине селекцията и влезе в петицата? Ще замина за Нова Зеландия да снимам 3-минутен филм.

Ами ако утре слънцето изгрее преди да е залязло днес? (този беше подвеждащ, ама може да го обмислите)

Ами ако спра да слушам саундтрака от Али Макбийл?

Вече прекалих. Но мисля схванахте играта.

А сега... концентрация! Медитирайте

ООООММММММ

Културно

2009-12-08T03:21:00.000-08:00

Яни от седмица почти ходи на работа. Работа от онези сериозните, на които е забранено ползването на скайп и фейсбук. Тя сега е оправдана дето много не се отбелязва в блога. Ние с Ивета обаче... Една депресия ни е налегнала пак. Или деконцентрация дето не ти дава нищо да правиш и по цял ден си в загуба. Ама пък иначе все си говорим как трябва да се стягаме и да правим нещо по-осмислящо.

Последно време изоставаме нещо с културните събития. Харесах аз едно място дето да го проверим. Отбелязваме като събитие в календара.

От къде идват децата?

2009-12-07T11:44:00.000-08:00

Жокер за майките, които се притесняват от този въпрос:)

Обратното броене

2009-12-06T07:58:00.000-08:00

Този пост ще е малко отбиване на номера. Или поне като такъв започва. Последно време разни оплаквания получих по повод неактивността на блога. Ей ви на активност ся.

Дванайстият месец на годината. Обратното броене до началото на новата започна. А ето, че точно в тези последни тазгодишни седмици в живота ми нахлуха обратно хора от миналото. И ме развълнуваха тъй, че чак си пикнах в гащите (не, чакайте, това беше друга история). Едно бивше гадже и трима важни приятели, нелепо затрити по трасето. Разни бебета, сървайвъри, таланти, барове и двугодишна ретроспекция събрана в петминутка за наваксване. И в края ей такава мисъл ме плесна: живееш, живееш, вземеш та умреш, а накрая някой успява да разкаже живота ти в 3о секунди (тва като рекламен спот нещо).

Такива ми ти работи, все радости. Тази година хубавка ми беше, ще си я похваля. И шарена много, да те заболят чак очите от цвят. Първи цикъл за втори път празнувах, взех си изпита по История на изкуството, прочетох цял учебник по Стратегически маркетинг, имах страннни (ехеее, тва с колко н-та съм го докарала) духовни експириънси. Абе, дълго ще ми е тази година писмото с равносметката (не помня миналата година дали съм споменала, но в края на всяка година пиша писмо до себе си за най-важните неща, които са се случили и си пожелавам разни неща за следващата).

За да не си помислите, че не пиша тук, щото внезапно съм станала порядъчно скучна, уви ще ви разочаровам, бърз преглед на събитията за изтеклия месец и...еди колко си.

Бялото вино със сода-задълже! В Хамбара, Амстердам, Дивака, Шугър, Туинс, Три уши (момент, аз там скоро не съм се отчитала) и още 100 места поне. Яни с нова работа, Ивета прави най-якото суши на света, Хенри на ръба да започне да слуша, Никсъна с номинация за най-лош трейдър на годината, Ема на 2 години, книги, филми, случки, доктори, не спечелихме джакпота от тотото, Ивета прави феноменални кейкове, имам си нов компютър, листопад, първи сняг, пролет през декември, пропуших, кафета, чайове, отказах цигарите, абе Ивета квото и да сготви все най-вкусно й се получава, конкурси, избори, сдъвкани сценарии, безработно, желания, пожелания...Ми много е. Храна поне за 10 поста.

Дисциплина трябва, дисциплина! Ама нейсе. Ще я отработя. Словесното си оливане ще приключа с един съвет и едно категорично заявление. Съветът: никога не казвайте след емоционални пориви, че сте почувствали облекчение като след диария (ако не ви се ще нарочно да пострадате от такава). Заявлението: само Той е, познах си го и друг не ща! NO QUIERO OTRO, NO HAY IGUAL! Чиърс

Day N night

2009-10-26T07:27:00.000-07:00

Kid Cudi - Day 'N' Nite (Original Version)
Uploaded by wonderful-life1989. - See the latest featured music videos.

Day and night
I toss and turn, I keep stressing my mind, mind
I look for peace but see I don't attain
What I need for keeps this silly game we play .. play
Now look at this
Madness to magnet keeps attracting me, me
I try to run but see I'm not that fast
I think I'm first but surely finish last .. last

Cause day and night
The lonely stoner seems to free his mind at night
He's all alone, through the day and night
The lonely loner seems to free his mind at night
Day and night
The lonely stoner seems to free his mind at night
He's all alone some things will never change
The lonely loner seems to free his mind at night

Hold the phone
The lonely stoner, mr. solo dolo
He's on the move can't seem to shake the shade
Within his dreams he see's the life he made .. made
The pain is deep
A silent sleeper you won't hear a peep, peep
The girl he wants don't seem to want him too
It seems the feelings that she had are through .. through

Slow-mo
When the temple slows up and creates that new, new
He seems alive though he is feeling blue
The sun is shining man he's super cool, cool
The lonely nights
They fade away he slips into his white nike's
He smokes a clip and then he's on the way
To free his mind in search of

Day and night
The lonely stoner seems to free his mind at night
He's all alone, through the day and night
The lonely loner seems to free his mind at night
Day and night
The lonely stoner seems to free his mind at night
He's all alone some things will never change
The lonely loner seems to free his mind at night

Full moon отвъд терасата

2009-10-05T09:52:00.000-07:00

Огромна и жълта като чуждоземно сирене, луната се е надвесила над града. Виждам я от моята тераса. Подозирам, че ако се протегна, мога да заровя пръсти в кратерното й лице. Тази нощ ще се вие. Ааааауууууу...

...аааауууу имаме най-яката тераса на света. Не знам как до сега съм пропуснала да ви я разкажа. Възкачена на цели 11 етажа надасфалтова височина, когато застана на нея се усещам като Рапунцел на своята кула (като махнем, че не съм руса и нямам дълги плитки същата съм). Вдясно на борд зеленикаво се пули Витоша (планината, не магазинната улица), вляво бляскат златните кюлчета по кубетата на Александър Невски, а помежду им море от прозорци, в които можеш да надничаш. Минава и река, не много респектираща, но вечер, когато трафикът позамре, можеш да я чуеш как тихичко се киска. Дърветата от двете й страни внезапно заболяха от листопад и оплешивяха. Сега от злоба, когато задуха вятър, целят случайните минувачи с кестените си.

Толкова е хубаво на нашата тераса! Втренчена на юг, през целия ден е слънчева и топличка. Много е уютно да пиеш кафе с мляко и приятели там. Онзи ден Яни симулираше на нея "млада французойка чете книга на брега на Сена". Много добре й се получи. Не помня обаче коя беше книгата. Както казват в някои по-досадни тв формати: Елате ни на гости!

А ето точно в края на терасата ми се появи желание за чаша бяло вино със сода в Хамбара...

Floetry - Floetic
Uploaded by oublierleracismeskyblog. - Watch more music videos, in HD!

October the first

2009-10-01T03:09:00.000-07:00

Днес откриваме и учебната година в университета. Още един зупа куул слънчев есенен ден. В този момент звуча така:

United States of Tara

2009-09-25T01:41:00.000-07:00

Сериалът на новия сезон. Преди 2-3 поста го анонсирах. Само 2 епизода са ми останали от първия му сезон. Пазя си ги за десерт. Трейлър за вас:

United States of Tara: Trailer
Uploaded by goodbauer. - Watch more comedy videos and sitcoms.

MonoLove 2

2009-09-23T01:24:00.000-07:00

Може би накрая правиш като във филма: примиряваш се, че не ти си обичаната, приемаш да бъдете добри приятели и накрая вдигаш тост на сватбата му с друга. А в паузите между действията си пореваваш тайничко, защото ти не си никак по-лоша от нея. Е, вярно, че си по-висока, слаба и умна...

Поздрав за всички моноловъри (като мен) с любимата ми сцена от цитирания по-горе филм:

MonoLove

2009-09-22T13:15:00.000-07:00

Тази вечер един въпрос разяде съня ми. Какво правиш, ако си крайно и непоправимо влюбена в някой, който никак в теб и отгоре всичко бива привлечен генерално от ниски, дебели и глуповати женици? А ти, колкото и да се опитваш, все средна на ръст си оставаш и ни сантиметър надолу не мръдваш, задникът и циците също отказват да се раздуят и да образуват обем в повече. Симулация на глупота поне винаги можеш да докараш, щото като се замислиш, май положението, в което си се завряла не е от най-умните. Но въпреки това, въпросът, който ми постави забрана върху съня си остава...

marilin manson - beautiful people
Uploaded by ssncreations. -

Autumn sonata

2009-09-22T02:27:00.000-07:00

Play. След дълга пауза. Или не чак толкова. И по-дълги са ми се случвали. А последното ми изчезване беше за ъпгрейд. Връщам се по-мирна, вече намерила търсеното. Откривам новия сезон!

Наесен ми е най-любовно, най-щастливо, най-тихо. Наесен ми е най. Всяка есен е различна, липса на повтаряемост има в този сезон, а уж е ежегодно събитие.

Тази година е време да си припомним Ингрид Бергман, да послушаме Шопен докато пием вино със синьо сирене, да съберем отново литературния клуб и да спечелим Новелова награда. Да проверим как е джазът в 3 уши, да започнем да правим йога и да се научим да въртим обръч. Да не пропушим отново, но пък да ни се случи нещо Любовно и Голямо. Да помним сънищата си, да пием топло кафе в Стрийта (хайде някой да измисли ново място, обаче пак толко да е уютно). И да пишем, пишем, пишем. Разкази, романи, новели, хайку, сценарии - все за първа награда. Нов сериал да погледаме, United States of Tara, Еми носител, Диабло Коди да му е сценарист. И много цвят да има. И звук. Защото е есен и ми е най.

Ако четете и ви е крайно неразбираемо, то значи сме напълно непознати. Но това е съвсем поправимо. Защото за себе си ви разказвам. Ако четете и ви е напълно алогичен разказът, значи сте объркали блога, но сте свободни да си тръгнете, щом ви е непоносимо.

На напускащите пожелавам хубава есен. А за тези, които ще се включат в програмата...

Bajo el cielo

2009-08-03T08:12:00.000-07:00

Почти вали. Но не съвсем. Мъж, поместен в един от панелите отсреща, в докръстна голота посипана с блестящи капчици пот, прегръща прането си, за да го спаси отведнъж. Мирише на дъжд. Същият вятър, който преди два дни разби стъклото на кухненската врата, отново е тук. Разболява от лудост къдриците ми. Танцуват. Все едно сега е "за последно" и после "никога вече". Или пък не. Днес лилава и земна, вчера с крила. Усещам как се изменям. И уж себе си съм пак, но вече друга. Твоето място в главата ми зейва приятно опразнено . Докато събираш плесен на брега с излишно многото камъни, внезапно си престанал да ми съществуваш.

Специално за сис

2009-07-20T08:24:00.000-07:00

Последните две за Едно

2009-07-17T04:13:00.000-07:00

За тези от вас, които следят моята борба със списание Едно за публикация. Последните ми две неща за месечния им конкурс за къс разказ по снимка (този път са без снимките, сами се сещайте):

за юлския брой (писано юни)

Перла де Куба

Събуди се в болницата без да знае как е попаднал там. Наоколо неудържимо смърдеше на риванол и дезинфектанти. Упойката започна да отпуска погледа му и той се огледа. До средата на гърдите беше покрит с мръсен жълтеникав чаршаф. Не усещаше тялото си под него. Рязко го отметна. Лепкава тъмнина затвори очите му.

Никой не знаеше истинското му име. Наричаха го Еко. От малък обикаляше по контейнерите и събираше кашони и всякакъв друг хартишляк, който изровеше и ги предаваше в пунктовете за рециклиране. Приятелите му се подиграваха, че някой ден може да стане еколог. Така му излезе прякорът.

Беше израснал по интернатите. Майка му го остави в първия, когато беше на 5. Помнеше я. Тя беше циганка, млада, красива и енергична. Проституираше на Околовръстното. Говореше се, че баща му е кубинец. Минавал на гастрол с танцовата си трупа през София, двуседмична любов с майка му и после си хванал пътя.

Еко имаше голям и дебел чеп. Наследство от баща му (може би). Беше добър любовник и жените го харесваха и търсеха. Но едно не излизаше от ума му. Преди известно време някой му беше разказал за перлите, които най-яките мъжкари в Куба си поставяли в главичката на пениса и това карало жените да вият от удоволствие. Те не били истински перли, а най-обикновени стоманени сачми. Правел се малък разрез в кожата близо до главичката и оттам се вкарвали.

Повече от два месеца бяха минали откакто Еко си беше поставил перлата, но раната му още не беше зараснала, болеше го все повече и не помнеше от кога не беше пикал нормално. Беше излязъл с приятели извън града. Състезаваха се със самоделни безмоторни бъгита по един изоставен път. Залагаха малки суми.

Едва седеше. Слабините му горяха, чак му се повдигаше от болка. Някаква мацка с ултраминиатюрни панталонки даде старт. Това беше последното, което помнеше.

Беше напълно обезумял. Изтръгна системите, които бяха забити във вените му, намъкна някакъв панталон, който намери на съседното легло и изчезна от болницата, влачейки след себе си катетър.

Същата вечер в централната новинарска емисия съобщиха: „Днес в пътен инцидент предизвикан от самоделно безмоторно бъги, млад мъж отне живота си. Няколко часа по-рано в Пирогов е извършена ампутация на пениса му в следствие на много тежка инфекция...”.

и за августския брой (писано днес)

Двулинейно

Това е границата между крехката ти осъзнатост и турбоеректиралото ти самочувствие - две линии.

Две линии върху грандоманския дисплей на айфона и на конвърските ти им израстват крила, преодоляваш километрични разстояния за секунда, катериш планини, преплуваш реки; енергията ти е бездънна; нощта става ден, денят – нощ, а ти нямаш нужда от сън, защото управляваш света.

Двете успоредни те хвърлят в тълпата на супер якия концерт в крайморски град, където точно срещу теб подскача сферичната плът образувана от циците на съученичката ти Ваня, а ти с чикиджийски поглед се опитваш да премериш дали лявата е по-голяма от дясната.

Чуваш как расте косата ти, пукотът на клепачите при всяко мигане; ти си супергерой със свръх сензитивност. Някаква Калинка (или както там й е името, всъщност на кого му пука) е налазила ухото ти и безмилостно го ближе.

Гърбът ти меко се обляга на земята и се прелива в гъдела на тревата под него. Прегърнал си сам себе си в постдвулинейната сънливост. Всеки друг ти е ненужен. Не помниш вече днес дали летя с делтапланер или плува по гръб сред водорасли, дали не набра цяла кофа боровинки или изчука съученичката си Ваня по време на супер якия концерт.

Точно сега всичко ти е без значение, а също тъй ти е най-значещо. Усещаш сърдечния пулс в пръстите на краката си. И всичко това под черния и гладък похлупак на небето, с разхвърляни по него лъснати звезди. Насочваш срещу тях кредитна карта и с отработен диригентски замах ги строяваш. В две линии.

Специален пост за Никсъна

2009-07-01T04:15:00.000-07:00

Знам, че понякога Никсъна (тук трябва да е с пълен член, но понеже е нарицателно/прякор си остава така; тези скоби са специално отворени заради Яни и Никсъна) ми чете блога, пускам тук специално няколко демота на мацката, която онази вечер (преди 2 седмици?) си избра в Шугър. Чак сега, щото все забравям. Та, Никсън, както ти казах и тогава, тя се казва Клавдия и е танцьорка. Преди...4-5 години(?) участва в StarAcademy. Освен да танцува се опитва и да пее. Прилагам ти клип към единствената песен на нейната група, която просъществува май около...не знам...2 дни? По-голямата си част от детството си е прекарала танцувайки в бекграунда на концертите на Пайнер.

Timeless

2009-06-29T06:53:00.000-07:00

Една щура метафизична теория (или теорема?) е заровила напоследък теоретичните си (или теоремични) пръсти в мекичките ми мозъчни полукълбета и си играе мъркайки с тях. Концентрацията ми от учебника по история на изкуството се преориентира и полепва по нея. И ми шепне, шепне тази метафизика: времето не съществува; животът няма начало и край; всеки край е начало и всяко начало е край, следователно тези тъй противоположни понятия имат единна природа, бележат едно и също нещо - промяна; раждането и смъртта са само промяна в състоянието на енергийното тяло, което пък никога не престава да съществува, защото, както знаем от физиката, нищо в природата не се губи и още, и още, и още... И в крайна сметка излиза, че сме безвременни, вечни същества сме. Яни, Ивета, сестра ми, съседът от деветия етаж, аз. Най-вече аз. Всички. И получаваме толкова шансове да вземем правилните решения, колкото сами си дадем. Сами решаваме кога и къде да се родим, избираме родителите си, можем да сбъдваме и най-лудите си идеи и мечти. Трябва единствено да преодолеем ограниченията на възприятийните си настройки и да обичаме. Защото любовта всъщност била универсалната (да се разбира вселенска) и абсолютна енергийна сила. Абе, много информация, много чудо. И все пак всичко това ми звучи толкова логично и очевидно, сякаш винаги е било.

В момента съм към края на промяна. Не толкова рязка като да се раждам или умирам. Усещането е по-скоро като да знам, че съм на правилния път, по който събирам изгубения си Аз и ставам цяла. И всичко е толкова спокойно и уютно, сякаш се прибирам у дома. Днес звуча така:

Добро утро

2009-06-21T00:18:00.000-07:00

Тази сутрин докато се събуждах Стоян, който прави най-добрите масажи на света, ми пусна това:

Няма по-добро начало на деня. Споделих си го с вас, въпреки че може и да не сте заслужили :)

И текстът за испаноезичните:

Una palabra no dice nada

y al mismo tiempo lo esconde todo

igual que el viento que esconde el agua

como las flores que esconde el lodo.

Una mirada no dice nada

y al mismo tiempo lo dice todo

como la lluvia sobre tu cara

o el viejo mapa de algun tesoro.

Una verdad no dice nada

y al mismo tiempo lo esconde todo

como una hoguera que no se apaga

como una piedra que nace polvo.

Si un dia me faltas no sere nada

y al mismo tiempo lo sere todo

porque en tus ojos estan mis alas

y esta la orilla donde me ahogo,

porque en tus ojos estan mis alas

y esta la orilla donde me ahogo.

А сега за англоговорящите (които в случая съжалявам, защото испанският е далеч по-... несравним):

A word does not say anything

And at the same time it hides everything

Just as the wind that hides the water

Like the flowers that mud hides.

A glance does not say anything

And at the same time it says everything

Like rain on your face

Or an old treasure map

A truth does not say anything

And at the same time it hides everything

Like a bonfire that does not go out

Like a stone that is born dust.

If one day you need me, I will be nothing

And at the same time I will be everything

Because in your eyes are my wings

And the shore where I drown,

Because in your eyes are my wings

And the shore where I drown

Звукът на щастието

2009-06-16T00:54:00.000-07:00

"Май си щастливичка" - така ми написа днес Лилето на скайпа. "Май да..." - замислих се аз. Щастието ми обаче е тихо едно такова и спокойно, почти неразпознаваемо. Потайно усмихнато, меланхолично, само мое си. И звучи точно така

Влюбено несподеление

2009-05-30T12:23:00.000-07:00

Ето точно от тази песен винаги ме прави да усещам приятно влюбеното си несподеление. Каква върховна глупота написах току-що!

Порно + ракия

2009-05-22T09:58:00.000-07:00

Ето тук ще ви изненадам. Преди малко сис събуди отдавна забравен спомен в музикален формат. Това е едно класическо парче от времето, когато с Таня си правехме хоум партита, за фон на които вървеше порно, а ние съсредоточено пиехме концентрат ракия. Тя давеше мъка по гаджето в казармата, а моето участие си беше от чиста любов към ракията (и порното). Това всичко - преди около 100 години. Все още се намират живи свидетели, които да припомнят, че и аз някога съм пиела. При това по много и все твърдо.

И Таня също се опитва да заличи този период от живота си и в момента се представя за примерна майка. Аз обаче съм обещала, че ще разкажа всичко на дъщеря й, горе-долу когато стане в трета група на детската градина, че да има какво да разказва на учителките там. Така или иначе отговорността за сексуалното образование на Ема е отредена на мен.

Хайде сега, поздрав за всички с това кръшно маане. Обърнете внимание на хореографията, изумителна е, вземайте пример!

Махмурлук

2009-05-22T07:42:00.000-07:00

Снощи беше много гот в 3 уши. Пак джаз парти правиха нашите хора...не мога да им запомня диджейските имена, но са фотографи. Неочаквано (за мен, понеже никога не дочитам флайърите докрай) попя една никак нелоша група с вокалистка с бухната оранжева коса (абе май не й беше такъв цветът, но със сигурност беше със зелен клин).

Сигурно ще останете силно изненадани като разберете, че съм била с Яни и Ивета там. Ммммдааа, някакъв прецедент инцидентен:)) По някое време се появи и Росен, който тъкмо беше гледал "Ревизорът" на Гогол по препоръка на един от актьорите в постановката. С въпросния се запознал миналата седмица на снимките на новата реклама на...един народен и летен алкохол, на който за пореден сезон символ ще е поп-фолк хубавелка(?). Росене, Росене, за урок да ти е! Не можеш доверие да имаш на актьори, които подпират протагонистките цици докато люскат високоградусни шотчета (и всичко тва някъде по плажа). Лично за себе си през изминалата седмица се убедих, че не само руските класици, но и съвременници не ме тъчват. (Тази седмица с лит дружината четем "Духless", чието най-добро попадение е още в заглавието и след него можеш да спреш да четеш).

По-късно дойдоха Сашо и Шинчето (дали дойдоха заедно или последователно?). Шинчето (а как всъщност е истинското му име? не ми казвайте, няма да запомня) беше с една обещаващо карирана риза на червени и бели квадрати, която моментално събуди у мен желание за пикник. Накрая като последен щрих на картината се появи и Никсъна. Също с карирана риза, но не тъй обещаваща и доста повече от трицветна. Но пък обувките му много ми харесаха. За съжаление ги видях чак накрая.

Какво се случи вечерта: Яни и Ивета се напиха; Росен ми подари една много готина рекламна крушка, от онези, които светват, когато ти дойде идея. стисках си я цяла вечер в ръка, за да не ми се счупи в чантата, накрая обаче като ходихме да пишкаме с Ивета я дадох на Росен да я подържи и си я забравих в него. той обеща да ми я опакова с панделка и следващия път като се видим да ми я подари пак, вече по-официално; пак той ми предложи да се включа в един комикс-проект, което аз веднагически приех; Яни и Никсъна основаха фотографски клуб; с Ивета решихме да ходим за риба; не си казах нито една дума с Шинчето; ухапах Никсъна по врата; после ухапах и Сашо, ама по ръката; тези последните действия, защото Сашо и Никсъна дразнеха Яни, а Ивета като се напие е голям подстрекател; накрая Яни ухапа мен по заповед на Сашо и сега имам синка на ръката и ме боли; гледахме неми филми. И всичко това на джазов саундтрак.

А ето го сега и въпроса за вечерта: редно ли е другите да пият 100 алкохола, а аз да се плюнча цяла вечер на чаша бяла вино, при това разредено със сода, и на следващата сутрин махмурлукът на останалите събирателно да кънти в моята глава? (този ми е риторичен и друг път съм го задавала)

Поздрав за сис :)))

2009-05-20T05:18:00.000-07:00

Чуждите

2009-05-20T01:29:00.000-07:00

Аз съм дете. На 4 години. Не повече. Крия нещо различно от тайно изядени сополи: нощем се промъквам в детските стаи и си играя с чужди играчки. Нямам свои, нито една. Нямам плюшено мече, с което да се сгуша под завивките и да заспя. Нямам кукла барби, която да събличам. Нямам и конструктор, с който да построя утопичния си свят.

Аз съм жена. На 24 години. Не по-малко. Крия нещо повече от няколко излишни килограма тегло. Нощем с котешки стъпки се прокрадвам в чуждите спални и си играя там. Драскам, мъркам и извивам гръб назад. После равнозначно ловко и нямо се изчезвам по пътя на обратно. И съвестта ми е безчувствена към пораженията зад гърба й. Или наопаки.

Сънят на Ивета

2009-05-15T13:53:00.000-07:00

Преди 15 минути се прибрах от Игуана. Още не съм се преоблякла и Яни ме викна да ходим с Никсъна и Сашо в айриша на Алабин. Аз тъкмо се съгласих, когато Сашо и Никсъна промениха плана на "хайде да ходим на купон в Шинчето". Нищо лошо нямам да кажа за Шинчето. Само дето той ме плаши. И не намирам компанията му за безопасна. Дори наопаки. И на Яни не й се ходи. Затова й предложих ние двете да си ходим в Хамбара и без това отдавна не сме. В момента има семеен съвет кой какво ще прави и редно ли е да се прекара вечерта разделно.

Докато чакам да излезе решението ще ви постна съня, който Ивета преди малко разказа в нашия чат рум:

[15.5.2009 г. 23:38:14] Iveta: az pak sanuvah mnogo smeshen s vas i madona.. i niksana... v sanq mi toi znaeshe nqkakvi tehniki vliqeshti na izmislen - nesashtestvuvasht muskul, s koito izvadi edin lavri ot korema mi , koito taka realno gi usetih o6te gi pomnq , te bili loshi ama vseki gi imal i tva bilo za profilaktika, a nie s vas bqhme priqtelki s madonna i se ozovahme na parvite mesta na koncerta i v bg , za6toto tq edno 4e ni e priqtelka ami 4e i ne znaela 4e koncerta i 6te se sashtoi v nai malkata zala v bg

Които от вас познават Ивета мисля, че са напълно убедени, че това е сън, който единствено и само тя може да сънува :))

Току-що получих информация, че обсъждането на вечерния план вече е преминало в спор. До момента на приключването на този пост все още нямаше излязло крайно решение.

Сборно...

2009-05-15T05:15:00.000-07:00

...от няколко дни. Спотайвах се нещо.

Много невротичност избива в последните ми постове. От седмици насам големи притеснения, безсъние, безпаричие, безработица, безлюбовие. Пак без-период. Но преди пет дни , точно в 12:50 по обяд, внезапно ме обзе най-възхитителното спокойствие.

Забравих си останалата част от отчета, така се получава като го отлагаш дълго.

Другото, което ми носи приятни тръпки в моите дни/нощи е книготрафикът, който напоследък се случва до моето легло. Поглеждам купчината и цитирам поименно: Стайнбек с "Ярко сияние", Кафка "Процесът", Георги Господинов "Естествен роман", Марк Твен "Писма от земята", Сан Антонио "Торта рунтавелка", Алън Силитоу "Самотният бегач на дълго разстояние", Туве Янсон "Невидимото дете", ДБС Пиер "Бог Литъл Върнън", Сергей Минаев "Духless", Мишел Уелбек "Възможност за остров", Педро Хуан Гутиерес "Тропическо животно", стихосбирката на Антон "Никакъв портрет за художника" с много тъжна поезия и също неговата "Ърбан йога за начинаещи". Имам и няколко мениджърско- рекламистки: "Увод в мениджмънта на рекламата", "НЛП за 21 дни", "Ръководство за творческо мислене", "Майната им на правилата", "Нарушете всички правила", "Guerrilla marketing". Още със събуждането ми сутринта това книгостълкновение ме стресна с височината си, понеже върха на кулата рязко се оказа над нивото на леглото след вчерашните попълнения. Малка се оказа библиотеката ми и отдавна няма място вече в и върху нея за книгите.

В понеделник ме картотекираха в една кастинг агенция. Не се натискам много да съм в кдр, но пък си умирам да съм на снимачната площадка. А пък камерите ме ужасяват. Но съм категорична, че за да съм добра зад кмр, трябва да съм такава и пред нея. Всичко се научава. Практика му е майката.

През същия ден прекарах няколко толкова приятни часа в парка Заимов, че таймингът беше в пауза, а сетивата поглъщаха на пълни обороти звук и картина. Това е най-якият парк в София. Има си отеделена кучешка алея, по която на 5 метра има поставки за ако-торбички (е, не бяха заредени, но дори и наличието им е похвално). Има безплатен интернет на цялата му територия и няколко много сладки детски площадки. Имам един приятел, офис-прозорецът му е точно над една от площадките. Тогава го посетих. И стоях доста време хипнотизирана от малките крещящи дечица, ровещи в пясъчника, пускащи се по пързалките, летящи на люлките. И всичко това под звуците на саксофона на парковия музикант. Ако имах такъв прозорец, никак нямаше да успявам да работя, а само щях да зяпам през него.

Във вторник с Ивета пихме най-приятното следобедно кафе на света в задния двор на Street-а. Липсваше Яни, тя точно тогава беше едновременно болна и учеше за изпита, който беше по-късно вечерта. Но пък се появи Антон и ми подари стихосбирката (спомената вече по-горе), която беше безмилостно изчетена още същата нощ. Надвечер, все тъй без Яни, с Ивета се пуснахме на крос-разходка в Южния парк. И тук ми се струва уместно да уточня, че и двете сме непоправимо разсеяни шматки и сме застрашително опасна комбинация. Особено, когато се отнася до ориентация. Убедена съм, че хората способни да се загубят в Южния парк са малцинство. И ако подобна субгрупа би имала водач, то единодушно Ивета и аз бихме били избрани за такива. Ето значи как се случи, пък вие преценете сами дали ще подкрепите нашата кандидатура: вървяхме си ние бавно и добронамерено по главна алея, говорехме си усилено за интимните връзки и бяхме толкова вглъбени в размислите си, че небрежно и необмислено завихме по една странична алея. По някое време (действието се развива към 21ч, когато скоростно започва да се стъмва) все пак абсолютната липса на други хора привлече вниманието ни и леко се попритеснихме. Затова решихме (особено аз) да минем по една по-малка и не толкова главна алейка, която изглеждаше като да ни връща обратно към цивилизацията. Уви, този избор ни докара до влошаване на ситуацията. Вече вървяхме една зад друга, защото избраният път се стесняваше и клоните на дърветата слизаха все по-ниско и ни се налагаше да се понавеждаме, за да вървим. Абе, направо в гората си се забивахме. А около нас все по-мрачно става. Точно на тва място срещнахме една откровено горска пътека и Ивета пое инициативата като каза, че никога повече няма да ме слуша накъде да вървим. И се заспускахме и закривихме по пътеката, между храсти и треви. Вече не се чуваше лай на кучета и гласове на хора. А ние все по-бързо и по-бързо вървим. И точно, когато бяхме решили, че сме безнадеждно изгубени, изскочихме на централната алея. Въздъхнахме облекчено и решихме да си довършим разходката като се правим, че нищо извънредно не се е случило, но все пак избягвахме страничните пътища.

Освен затруднената концентрация и липсата на ориентация, с Ивета открихме и други общи неща. Като например неспособност за каране на колело и плуване. Смятаме групово да поработим по ъпгрейда ни.

Срядата ми се губи нещо.

В четвъртък (тва вчера беше, нали) пак повторихме най-приятното следобедно кафе в двора на Street-а. Този път бяхме в пълен състав. Яни вече можеше да диша и й се разбираше като говори. Преди кафето обаче си купихме новата книга, която определихме да се чете тази седмица от нашия лит клуб. "Духless" на Сергей Минаев. ( аз снощи я почнах и май за момента е под очакванията ми). По време на кафето пообсъдихме Кафка и Стайнбек, решихме, че трябва да направим читателски дневник и да въведем месечна тематичност на книгите, Ивета разказа поредните си преживявания с банковата система, а Яни препоръча филм, който да гледаме. (Който твърди, че не сме интелектуалки, нека доброволно и рязко да се самонарани в този момент).

По-късно следобед Антон ме заведе на изложба в Софийска градска галерия. Беше интересно много. И задушно също. Но галеристките безвъзвратно ми развалиха и пейзажа и преживяването. Беше ми напълно невъзможно да не спомена тези вечни галерийни експонати, преминали спец школата гледам-лошо-и-съм-груб/а, страдащи от хемороиди и хроничен кислороден недостиг. А Антон се е заел с литературното ми обучение. Зареди ме с поредната добра книга. Благодаря!

След шоковото изживяване в галерията, кръвното ми се влачеше в краката. Докато се лутахме в търсене на животоспасителните Форнети/Панети, попаднахме до учебния театър на НАТФИЗ, където на секундата засякох Мишо, тъкмо свършил лекции. Той се присъедини към нас в Coffe House, вътрешността на което някак ми напомня на Тайната градина.

Днес. С колегите от университета си измислихме събиране. В Игуана. Вержи, която преди 3 години замина за USA и оттогава не сме виждали, си е в София и тази вечер е специално за нея. Танци манци, целувки и прегръдки. И снимки - задълже. А после с материала - отчет във фейсбука. Познавам един човек (не уточнявам пола, но е типично рус и говори извънредно много, лишен от всякаква мисъл шум), според който основната причина на тези сбирки е да се правят снимки за фейсбука. (само вметка, която ще оставя без коментар)

Време е да се приведа малко във вид. Това беше един нетипичен пост. Поне емоционално. Може пък да вземе да ми хареса така. А в момента слушам новата песен на Владо "Няколко кила", в която се пее за много дебелите жени. Грозно и грубо. Но има и добри попадения като "ти си толкова гадна, че когато хвърлиш бумеранг, ни са връща" и "ти си толкова тлъста, че ми заглушаваш безжичния интернет". Рапери! Кво да ги правиш...

Love vs Ass

2009-05-10T13:20:00.000-07:00

Чистя, чистя. Да изчистя. Цял ден днес опитвам. Мислите си.

Търкам, търкам. Да изтъркам. Ментални разните миазми.

Стичат се отвсякъде и се разтичат цитоплазми и сополи.

Грапави сълзи нащърбват недоносената ми усмивка.

Днес бях примерна хейтърка. Още със събуждането. И вместо да крещя скандално по някой, да ходя да прасна два шамара на... (а така ми се искаше, защото няма друг толко идеално тъп човек) или да се напия, аз превърнах отрицателната си енергия в положителен резултат, именуван "Пролетно почистване". И така, цял ден днес търках, лъсках, бърсах с надеждата, че в края на трудовия ден не само къщата, но и аз ще съм блеснала. Пет перални прострях, освободих шкафовете от зимните дрехи, изпрах на ръка два чифта домашни чехли, четири чифта ботуши, килимчето пред банята и онези маратонки на Жельо, които той изрично ми каза да не ги; изсипах 3 флакона "Каналин" по предназначение; изметох и двете тераси; избърсах праха във всичките стаи (освен в една); засмуках пода с прахосмукачката по цялата квадратура на апартамента; после повторих упражнението, но с друг уред - парцал; търках кенефа до откат; успях да напазарувам, да изхвърля боклука цели два пъти и да закуся, обядвам, пия следобедно кафе и вечерям. Също така гледах новините в 19ч. и след това "бтв репортерите", много интересен епизод, за децата-убийци. Намерих време и да почопля малко слънчоглед, в резултат на което кашлицата, която ме мъчи от няколко дни се усили. Но това е добре, защото означава, че проблемът е в гърлото, а не както бях заподозряла вече, в дробовете. Преди малко си приключих вечерните йога упражнения, много ме болят гърба и врата тия дни, направо ми парят от болка (моля, спешно да се намери някой спомоществувател за масаж). А преди стречинга рових за инфо за..., която тези дни ще ражда и трябваше да подготвя съобщението за медиите, ама като се зачетох в материалите за нея и за голямата й/им любов, та накрая и дете... и като ревнах. Е, какво? Не можете да очаквате от човек, дишал цял ден почистващи препарати адекватни реакции.

Ако сте начинаещ автор (като мен) и искате да пишете за лайф стайл издание (точно като мен) е голяма грешка да сложите "любов" в заглавието на кандидат-парчето си, особено ако конкуренцията е заложила в своето на "задник" (иии, ама все едно за себе си говоря). И сега следва риторичният въпрос: какъв ще е изборът на редактора? Без самосъжаление, служебна загуба. Съвсем ясно е, че днес задниците са къде-къде по-вървежни (и продажни) от любовта и съдържанието е напълно без значение. Лъскави също. Точно като за лайф стайл корица. За това следващия път ще ви поговоря за гъза си.

Имам изключително любопитен гъз. Каквото и да си облека той винаги намира начин да се покаже... Следва продължение

Нулев оборот за мен... и Кафка

2009-05-09T08:42:00.000-07:00

Правя си кафе вкъщи. Столът вибрира от басовия ритъм на болката в краката ми. Казват, че в подобен случай е препоръчително да си ги вдигнеш на високо. Тънкостите на тва упражнение отдавна съм ги усвоила. За съжаление все пред неправилната публика го играя и посвещението от интимния пейзаж, който разкривам, остава неразчетено от оня ръб във ВИП ложата. Цялата истина ексхибиционистки лъсва на финала, когато вместо букет ръбът, вдъхновил пърформанса, ми подава препълнен презерватив. Днес хейтвам яко. Още един посредствен разказ в първо лице.

В устата ми - касапница. Вчера ми покриваха с фотополимер поредните два зъба, протрити до дентин. Нещо май упойката закъсня да ми подейства и ми биха още една. И след това какво, вече не знам. Но днес венецът ми е на парцали, белее и все още нямам чувствителност в бузата. Боли и не мога да дъвча на тази страна. А вкус не усещам никакъв.

Пия кафе вкъщи. Цял ден ми беше ужасно зле и не можех да стана от леглото. Следобед се поосвестих и усетих, че имам липса на кофеин. Хванах мобилния си и...

... десет разговора по-късно бях предпочетена пред: партия шах, топка за боулинг, парти по случай нова къща, скара на Драгалевци, три фотошопски мутрески, някакъв бизнес план. Никак не съм оборотна напоследък. Вчера бях победена от двулитровка бира в Борисовата. Ако бях само едно ниво по-напред с депресията, определено моментът щеше да е удачен да се убия. И докато хората си играеха шаха, разваляха реда в подредбата на кеглите и се пропиваха, тялото ми щеше да се разлага скоростно в нагрятата панелна кутийка.

Вместо това се напъхах в сивия си плюшен анцуг (една от последните ми дрехи, която все още ми става след като хормоните ми разказаха играта) и мръсните си пеперудени маратонки и се затъркалях към центъра. Цел: една определена сергия на Славейков. Ей, тия славейковите книжари все по-противни стават. И мутрите им на повечето като на касапи. Хищници! Разхождат се с едни мазни и разпокъсани тетрадки, в които през '59 са си упражнявали първите криви лулички и ченгелчета. Грешно си припознавам сергията. По средата на двайсетминутния "един момент", през който чакам да ми донесат Кафка от склада, се усещам. Но късно. Книгопродавецът се връща. Няма го Кафка, много дефицитен напоследък. Води ме на друга сергия. Пак не онази, която бях набелязала аз. Там го има "Процесът". Предлагат ми го за 15 лв., щото нали старо издание било. Да, ама аз съм вчерашна. Точно така. Вчера с Яни обиколихме повечето книжарници в центъра (така го установихме кафка-недостига) и накрая намерихме на онази сергия, до която днес така и не стигнах, същото издание. За 10 лв. Спазаряваме цената (ако никога не си правил това на Славейков, то не си никакъв литературопочитател и можеш сам да се заплюеш в лицето) и аз си тръгвам с Кафка за 12 лв. Пресмятам бързо (това рядко ми се случва), приспадам онези 2 лв., които не дадох за градски транспорт, защото пътя и в двете посоки го минах пеша и сметките излизат. (Въпреки че в момента точно тези 2 лв. ми струват ужасна мускулна треска на глезените. Това последното не знам точно как.) Напускам ареала на класиците на килограм, стиснала здраво извоюваното съкровище. Усещам праха от него по пръстите си. Дори почти си представям разкривения кашон, в който е живял моят екземпляр. Рязко ме бодва мисълта, че мърлявият целофан, запечатан здраво с парчета тиксо, задушава книгата. Стопирам крачка на мига, нападам обвивката и започвам да я разкъсвам така, както децата по Коледа преодоляват щампирания хартишляк скрил подаръците. Ако някой ми беше засичал време, едва ли повече от 3 секунди и 30стотни щеше да отчете. Дишай, Кафка, дишай! Че колко имаш да ми разказваш...

Приключението с Кафка се случи заради нашия литературен клуб. На Яни, Ивета и мен. За това предлагам другата седмица да четем някоя по-оборотна книга. Моето предложение е Джордж Оруел, за който имаше готина статия в последния L'Europeo, с 1984. До колкото си спомням беше част от Списъка.

Хайкусбирка

2009-05-07T02:55:00.000-07:00

Алтер Его

Подсъзнателно

Пак съм Аз

И знам

Вкъщи подготвяме хайкусбирка (наименованието е премислица на моя любим съквартирант; а, чакай, аз имам само един... без връзка по темата). По замисъл аз и Жельо сме авторите. Аз пиша, Жельо от време на време уведомява как през деня му е дошло супер яко парче, но го е забравил. Не е лесно да си дизайнер, свръх разсеян при това, който е заменил отдавна закуската, обеда и вечерята с аерозолни изпарения. Не е лесно да си именно този дизайнер, заключил деня си в екрана на монитор, взрян в пореден банер, флайър, сайт или нещо друго равнозначно неемоционално (за мен) и разливащ нервите си върху теб наместо пожелание за хубав ден. Ето за това водя с 4 хайку срещу 1 на Жельо.

Чета нова книга

Отново мислите ми

са за теб

Чудя се кога и твоите така,

за мен...

Сборникът се пише на цветни листи по стените в коридора. Отворени сме към нови автори. Който желае, може да се включи в домашния ни хайку уъркшоп. Вход: бутилка бяло вино, без предварителни договорки.

Още няколко любими...

2009-05-04T03:00:00.000-07:00

Beatbox masters

2009-05-04T02:34:00.000-07:00

Дори няма да коментирам. Линквам само това http://www.nescafe3in1beatbox.com/beats/list/1 и от сега заявявам, че ще гледам финалите пред НДК другия месец задълже!!!

Duffy

2009-05-02T23:46:00.001-07:00

Новото предложение за Едно

2009-05-02T10:32:00.000-07:00

Любовта на воайора

„Погледни към мен, погледни към мен...” шептят мислите ми на твоите. Но ти оставаш константна в своя балконен стоп кадър. Заскреженото ти тяло дори не потрепва от мен. А по гърба ми пробягват бодливи тръпки. Причинила си ги ти. Без да знаеш дори.

Вкопчила поглед в железобетонния пейзаж, прекарваш дните си така. Понякога се взираш и нощем. Виждам в тъмнината розовия найлонов комбинезон как сънено е прегърнал гърдите ти, плъзнал се е по корема и е полепнал по бедрата ти.

Чакаш го, очакваш. Прибираше се винаги при теб. Надвечер безпогрешно разпознаваше изморените му асфалтови стъпки да приближават и излизаше на малкия балкон, за да проследиш с поглед как тялото му стопява последните метри към вашия дом. Сърдечният ти мускул завибрирваше до скъсване, ударите му се блъскаха в панелните стени и се мултиплицираха. Докато асансьорът - скрил в гърдите си Него - пропълзяваше единайсетте етажа до теб, любовните звуци сякаш не на едно, а на сто сърца оркестрираха в тясната кухня.

Безмилостният ти профил заслепява обектива ми. Снимам те наум. Този следобед си възхитително съсредоточена, не дишаш почти. Красива в новата си памучна рокля. Грижливо събирам файловете с теб, съхранявам ги на ментален носител.

Ти не ме подозираш. Не знаеш дори, че прозорецът ми съществува. Искам някой ден да те погледам в анфас.

А той продължава да закъснява. С три месеца вече.

Погледни към мен, за малко само погледни. И аз ще ти кажа. Той няма да се върне. Прекрати насилствената си пареза. Асфалтовите му стъпки радват вече друг балкон. По кура му малиново блести чуждото червило. На него там му е добре. Има ново щастие. А ти се влачиш по черва.

Погледни към мен, погледни към мен! И аз ще те обичам безболезнено...

Love is a losing game

2009-05-02T03:18:00.000-07:00

Това е хедлайнът за днес. Без излишни разсъждения. Просто Е.

Тъгата

2009-05-01T11:35:00.000-07:00

След час вече ще пием. С Яни и Ивета. Действието ще се случи в Ивета. Защото живее по средата, между мен и Яни и откъм разстояние, тъй е най-удобно. Или защото първа предложи. Или пък просто така ще се случи. Това е без никакво значение.

И трите ни е налегнала една тъга. Без обяснение такава. Подозираме времето като причина, но пред себе си хич не сме убедителни. Пречи ни обаче. На желанията. На кои точно ли? На всичките: на желанието за усмивка, за секс, за парти; на желанието да обичаме, да се разхождаме в парка, да гледаме срещу небето; на желанието да желаем дори.

След час вече ще пием. Яни, Ивета и аз. И точно след дъното на първата бутилка, а може би след това на втората (няма да им водим точна бройка), ще наебем тъгата. Ей тъй, за назидание. И отмъщение. Групово. И грубо. Да я видим после с кво лице ще ни се пробва пак да ни наляга. Само да се появи и ще я посочим с пръст и ще й креснем "Аз теб съм те ебала, ма!"

Моето легло

2009-05-01T09:45:00.000-07:00

Моето легло е най-уютното място на света. Прекарвам там голяма част от дните и всичките си нощи. Рядко съм сама в него, често с книга, понякога е списание. Под завивките се търкалят в безпорядък мислите ми. Когато започнат да образуват куп, минавам оттам с Червената тетрадка и ги събирам. В някои нощи чаршафите са пропити от мирис на сълзи, а в други - в тях рикошират цветните вибрации на сънищата ми.

Леглото ми обитават три възглавници. Под тях, примерно сгъната, спи през деня моята пижама. Когато светът дере лицето ми с бодливите си крясъци, скривам глава там и стоя така, докато не се усетя достатъчно силна да отвърна на ударите.

От време на време леглото ми става двойно. Тогава прибирам някого до себе си. Но за кратко. Защото случайните минувачи не са заслужили да деля с тях своя уют.

Обичам, сгушена в одеалото, да пия ментов чай, леко подмеден, с лимон. И това докато гледам филм. Обичам и да си правя пикник. В същото това легло. Заради тези мои прищявки понякога разливам и разсипвам разни неща там. Точно в момента от кувертюрата (мразя тази дума, но понякога ми звучи вкусно, както конфитюр) ми се блещят три ягодови петна: две от тях са от вчера, а последното от сутринта. И не защото съм мърлява или мързелива не го слагам за пране въпросното покривало (с ударение на крайното О). А защото ми харесва как в леглото мирише на ягоди.

И още много неща. Прииска ли ви се да ми дойдете на гости? В моето легло? Ще ви поканя някой път. На чаша топло мляко. Дрескод: пижами, с чисти мисли и крака. И плешивци не приемам! Или напротив...

Как неочаквано се случва усмивка

2009-04-28T12:23:00.000-07:00

Тази вечер с Мария (гаджето на Слънцето) станахме приятелки във фейсбук.

А тя е заразно усмихнат човек.

Покани ме да ходим заедно на извънградско пътешествие (3 х Ура!).

И съвсем неочаквано ме поздрави с тази песен.

Ето така се случва усмивка. Не някоя случайна, а точно моята :)

Малките знаци, които...

2009-04-26T11:27:00.000-07:00

...означават толкова много. Но понеже сме грандомани по дефоулт, ги пропускаме.

Онзи ден си купих новия "Elle". Българския. Не съм пропускала брой от години. И не защото смятам, че е най-доброто на пазара. Нещо съвсем непредположимо за маркетинг отдела на изданието ме кара месец след месец да заставам пред някой реп и ритуално да го купувам. Нещо емоционално. И съдбовно.

Случи се, когато бях на 15. Един декемврийски следобед, съвсем експериментално и непланирано, си дадох джобните пари за затлъстелия* октомврийски брой на италианския "Elle". Смело се хвърлих между кориците му и нямаше обратен път. В очите ми се появиха бликовете на лъскави реклами и в главата ми затанцуваха лога и апели. Десетина броя по-късно, върху няколко откъснати оттам ад-фотоса написах първите си хедлайни. На испански (това, за момента, има отношение към историята доколкото изяснява мотивите за написването им). А десетина години по-късно работя в рекламна агенция (добре де, от 3 дни съм безработна, но това е временно) и крайно целенасочено и таргетирано бръскам хедлайни всякакви. Дори съвсем скоро ще си имам университетска диплома, на която със златни букви е изписано (поне аз така си го представям, толкова пари оставих там, мисля съм изплатила 5 златни букви) "РЕКЛАМЕН МЕНИДЖЪР".

Ето и още една знакова история. Има едно поверие, че когато падне пъпчето на бебето, където го хвърлиш, такова ще стане то като порасне. Моят съсухрен пъп вече 24 години виси на един постер на Чарли Чаплин в легендарния му образ на скитника. Няма напразно да му е. Но това ще ви го споделя наесен.

Вчера прекарах 12 часа (почти) в един задимен и одимен (от машина за дим) тъмен стриптийз бар находящ се някъде на Околовръстното. Това сигурно ви се струва не особено подходящо за една почтена и тъй високоморална дама кат' мен. Но сега ще ви се разясня, щото никак не е както ви звучи. На снимки бях. На един чужд филм (да се разбира "не мой"). И там отидох уж да помагам, а някак непотребна ме направиха (като изключим, че го играх сервитьорка за 2 секунди в кдр). Но не от това цял ден имам мускулна треска на ръцете. А защото учих едната актриса да се върти и плъзга по пилона. Моля, без въпроси аз откъде го мога. Все още е необяснимо и за мен. Ама добре ми се получиха движенията. Все едно цял живот тва съм правила. Моята "ученичка" си помисли, че съм от персонала на заведението (понеже тя не ме познаваше). Това се разкри в един неловък (за нея) разговор завършил с изчервявка (нейна). Ако имах повече цици за показ и предвид безработното ми положение в момента, хич нямаше и окото ми да трепне да танцувам еротик в някоя и друга вечер от седмицата.

А сега последната история. Може да не смятам българския "Elle" за най-доброто списание на пазара, но пък намирам редакторските статии (аплодисменти за Мария Гергиева, заслужено е главен редактор) за чудесни. Реших да си направя табло с тях, за по-бърз достъп, когато ми се доще/дотрябва да си открадна по някоя идейка оттам. И се зарових по старите броеве. В рубриката "Elle здраве" на майския, с година закъснение, си намерих знаците. Едната статия: "Диета против безплодие?" (тогава точно един гинеколог ми съобщи за моето). Доста тематично ми се е получило без да разбера. Затова сега вниманието ми е насочено към втората статия: "Бременна съм!". Малко странна ми се струва подобна последователност. Бременността и безплодието са тъжно несъвместими. Но ето го посланието за мен: "Въпросителните са минало, време е за малко възклицателни!!!!!!!!!" Който не го дешифрира, нека погледне пунктоацията в заглавията на статиите и ще разбере как в 23ч слънцето изгря в моята стая.

Малките знаци, които ни перват по носа, за да им обърнем внимание. Ако се научим да ги ловим, кристалната топка и шепата хвърлени бобени зърна ще ни станат излишни четци на бъдещето. И да вярваме трябва. В себе си, в знаците, които са си само наши. Казват, че вярата последна си отивала. А след нея, само небе...

*Термин от медия-кухнята обозначаващ печатно издание, най-често списание, в което има много, много, мноооого реклами.

Безработна

2009-04-24T11:17:00.000-07:00

Нямаше начин просто този пост да не се казва така. Банално, но пък еднопосочно в значението. Ясно значи къв са ми го сложили днес.

От 20 минути седя на пода, скръстила по турски домашните си маратонки и мисловно се почуквам с показалец по челото. Трябва нещо да се направи, план В ми е необходим по спешност. Щото наем другата седмица се плаща и с 200 лв за сметки изоставам...Точно като си повярвам, че съм заорала самото дъно и по-надолу няма накъде, все се оказва, че в блатна местност копам и винаги има и по-дълбоко.

А утре съм на снимки в един стриптийз бар на Околовръстното. Ако до понеделник не съм драснала някой ред тук, не ме чакайте, намерила съм си алтернативно работно място. Ц, напоследък хич не ми се получават ни лафовете, ни писането. А веднъж един ми коментира "ц"- то, че много пари съм щяла да спестя с него, ако в телеграма го пращам.

Отивам да си измия косата, че от 2 часа стоя с петминутна маска на нея...

Проект "Съвършена жена"

2009-04-23T11:28:00.000-07:00

Да бъдеш съвършен е някакъв вроден и напълно естествен човешки стремеж, който си е сериозна движеща сила за еволюции и революции. Но идеята е никога да не го достигнеш и винаги да искаш нещо повече. Ако случайно го, ти неизменно ще предозираш редовно, планирано и напълно непорядъчно с алкохола, наркотиците и други скапващи тялото и психиката експириънси, за да поназаднеш малко. Защото сетивата ни не са настроени да ни възприемат като цялостни, завършени единици. Ще се пръснат дори само при опита да го направят. Винаги трябва да има нещо липсващо, незавършено в нас.

Ей тъй и аз попаднах в собствения си проект за съвършенство. Колкото повече години минават, толкова по-интензивно работя по него. Днес например изстрелях първия булет в графата "Да може да готви". Направих съвсем сама първото си сериозно ядене. Пиле с картофи. На фурна. И никога не сте яли толкова вкусно като моето, защото ви липсва тайната ми съставка. "...и малко любов". Така правя всичко. А някога правех само любов... Но това е с напълно изгубено значение в настоящето, тъй като в този момент вечерям еднозначно сама. И ми става много тъжно. Ставам все по-съвършена, а няма за кого.

Ще затворя темата до тук. Поне за тази вечер. Защото пак, както един блог-посетител ми посочи с пръст, започнах да звуча минорно.

Включвам се в социалния протест на Яни относно клентската политика на Апартамента. Лично моето предложение е следващият път, когато отидем там Ивета да подари вибратора си на недоебаните мацки. От мен имат тубичка лубрикант. Тъй, докато те се забавляват/задоволяват с новата си играчка, ние необезпокоявани ще си пием кафето (което сме си донесли от вкъщи, защото там не предлагат) и ще ядем по пакет пелети всяка (тва, само защото тази с извадената от дънките цепка на гъза ми го забрани). И тъкмо Ивета ще се отърве от този вибратор, че нещо не му е доволна от размера .

Наложително ми е обаче да се конфронтирам с твърдението на Яни отнесено към нас, че сме цитирам "среднокрасиви средноинтересни девойки без артистични наклонности, шарени дрехи, цитиращи хайдегер на висок глас". Единствено за средноплатежоспособността ни ще замълча със съгласие. Другите епитети са спорни. Обаче съм особено против твърдението за Хайдегер. Значи, това, че не го правим демонстративно и натрапчиво, на висок глас в стил "вижти на кви сми интиликтуалки", въобще не означава, че не го уважаваме човека. Напротив! Редовно си му отдаваме чест.

Хайде лека нощ на всички! Че много заграфоманствах тук и ми изстина вечерята...

iPod's dad

2009-04-23T04:45:00.001-07:00

Ето това днес видях в блога на finci и много му се зарадвах. И му се смях. На рекламата, не на finci . Щото забавно нали. И простичко. Ама да се сетиш :))

Пляс!

2009-04-23T00:42:00.000-07:00

Пляс! И вече днес има слънце. Но все още ми е студено и ноктите на ръцете ми са синкави заради това. Прегръщам се с радиатора.

Пляс! И съвсем ми е писнало от псевдослужебни малоумни и безсмислени задачи. Но още мъничко и после...

Пляс! ...идват очакваните финални надписи. На този епизод. След него чисто новичък започва, надавям се съвсем различен по сценарий. Че най-мразя да губя време и ресурси за неща без възвращаемост.

Пляс! Крайно разочарована съм от разни мениджъри, които трябвало да управляват мен, но твърде не се справяли. За това си слагам пояса и плувките и заминавам на море. Това последното се случва наум.

Пляс! Съвсем съм изпляскала. Но утре ще отида на изпит, защото вече цял месец ми го отлагат. А като порасна ще стана блогър(ка).

Сега се оттеглям, за да се хвана за телефона, символ на неоправдан работен полуден.

Емоцианално

2009-04-21T07:23:00.000-07:00

Лайната са като всяка друга свръх калорична емоция - има едно определено количество, което можеш да поемеш, след това започва да те боли корем и да ти става лошо.

Разказът за сп. Едно

2009-04-20T10:54:00.000-07:00

Ще бъда кратка: това горе е снимката, по която трябва да се напише разказ, а това долу-разказът. Яни, ти си :)

Случаен превоз

Казват, че хората се раждат сами и умират също тъй сами. При мен обаче се случи различно...

Казвам се Ангела и съм на 24 години. В деня, в който дойдох на този свят заедно с мен се появи и сестра ми. Голяма борба падна коя да излезе първа. Скубане, ритане, дране с недорасли нокти. Накрая тя ми стъпа на главата и победи. Кръстиха я Ада.

Не знам дали от чувство за хумор или от липса на въображение родителите ни са ни дали тези имена. Знам само, че от този ден нататък в едната започна да се развива само доброто, а в другата–само лошото. Като по шаблон, без да излизаме от очертанията.

Аз: свирех на пиано, посещавах класове по балет, бях прилежна ученичка, изпълнявах си домашните задължения; ходех на опера, театър, изложби; на 12 вече бях прочела по 3 пъти „Война и мир” и „Ана Каренина”; завърших с отличие руска филология в държавния университет; омъжена съм за инженер; имаме момченце на 6 месеца; в момента съм домакиня.

Ада: биеше се с момчетата, беше обезглавила всичките си кукли, бягаше от вкъщи; на 11 си направи първата татуировка (пламъци от външната страна на десния глезен); 5 пъти е била в кома; докато завърши средното си образование я бяха изключвали от всички държавни училища в града и от няколко частни също; смени няколко специалности в университета, не се дипломира; запозна се с някакви хора; в момента е криейтив директор на международна рекламна агенция, живее в огромна къща, има ротвайлер.

Когато бяхме на 9 семейството ни емигрира в Белгия. Няколко години по-късно, обикаляйки из брюкселските галерии попаднах на фотография на две жени седнали на пейка. Никак нямаше да й обърна внимание, ако не беше заглавието. ’78 „Secret”. Прекарах целия онзи следобед зазяпана във фотоса, опитвайки се да открия тази тайна. Чудя се, дали ако тогава бях успяла да я разгадая щях да предотвратя последвалите събития.

***

Октомври ’78г. Хайделберг, Германия

Бригите, 27 годишна, брюнетка, ниска, затлъстяла. Все още неизвестен скулптор. Живее в малко мрачно ателие в мърляв квартал, където навсякъде смърди на манджа. Приготвя се да излиза, бърза. Облича си новата карирана риза и любимия червен пуловер. Слага си масивния тенекиен медальон, който й носи късмет. Преди да изхвърчи през входната врата се взира с разтреперан поглед в огледалото. Поприглажда с длани косата си и тръгва.

Хайдрун, 32 годишна, ослепително руса, висока, стройна, с аристократично вирнато носле. Живее в просторна къща с изглед към планината. Има три деца, бавачка и домашна прислужница. Занимава се с благотворителност. Съпругът й пътува много и рядко се виждат. Хайдрун оправя перлената огърлица на врата си. Уведомява бавачката, че ще отсъства няколко часа и излиза.

Бригите и Хайдрун, привидно несъвместими, вървят бавно една до друга по алеята в следобедната пустош на парка. Постепенно въздухът между телата им намалява. Пръстите им се докосват и прегръщат. Есенният жив плет прикрива устните им изпаднали във вакуум...

***

Май ’08г. Брюксел, Белгия

Паркът Cinquantenaire. Две залязващи жени, едната руса и висока, с аристократично вирнато носле, другата нисичка и затлъстяла, облечени в еднакво грозни шушлякови анцузи, вървят тихичко по алеята хванати за ръка.

А някъде, на две пресечки разстояние, от едно кафене излиза шофьор внезапно изконсумирал две кутии цигарии, от онези с предупредителния надпис „Пушенето убива”, и се качва на подопечния си автобус с табела „Случаен превоз”.

Ада прави обичайния си следобеден крос в парка с ротвайлера. Минава край одеалото за пикник, на което се е разположило моето семейство и ни махва за поздрав. Аз беля ябълка за мъжа ми. Проследявам Ада с поглед.

Точно тогава в парка нахлува шофьорът-пушач, изгубил контрол над своя автобус, засилен право срещу двойката жени. А те стоят вкаменени от ужас. Тогава чух как нещо в Ада се пропука, тя се втурна и изблъска жените встрани, оставайки сама на пътя на връхлитащия автобус. Вече съм захвърлила ябълката и с все сила тичам натам. В момента, в който Ада пръсна челно предното стъкло на автобуса, точно пред табелата „Случаен превоз”, аз се спънах, паднах и се прободох с ножа, останал в ръката ми.

Ангела и Ада полетяха заедно към небето. Там Ада единодушно бе изпратена в Рая, защото бе жертвала собствения си живот, за да спаси други два. А мен ме писаха „самоубийство по невнимание” и директно ме хвърлиха в Ада.

Тъга

2009-04-10T15:35:00.000-07:00

Тази вечер безпричинно и напълно неочаквано през лицето ми се преметна тъга някаква. Първата мисъл, която ми се появи по неин адрес беше, че е нечия чужда, случайна и напълно заблудена. Но не. Прибра си се вкъщи с мен. Доста свойски се метна в леглото ми и в момента ме гледа очакващо с кухите си очи. Моята си е значи. Съблякла е мръсните си дрехи.
Голата тъга ми се облизва покадканящо, няма търпение да ме обладае. Бавно и дълбоко. Без лубрикант. Така обича тя. А понякога й харесва рязко да прониква в мен, та да ми избият сълзи и да ме обезвъздуши.
Тениската ми смърди противно на цигари. Дънките също. И косата. Повдига ми се от миризмата. Но това, защото преди малко излязох от подземието на Бекстейдж. Ще закача всичко на сушилника на терасата. И кожата си също. Тя е най-пропита. А главата ще оставя там просто за проветрение.
Сега си лягам. И утре сутрин (по обяд) като се събудя искам тъгата вече да си е тръгнала. Най-обичам такива прости отношения, чука и на сутринта го няма (някой-то, нещото). Без закуски в леглото, без прегръдки и целувки. Без опити за сутрешен секс (мразя). Само бележка драсната: "Сбогом. Прости. Някой друг път ще повторим" точка

Смяна в плана

2009-04-08T07:00:00.000-07:00

Внезапно и преждевременно паднах простреляна. Никак не беше честна игра. А днес щяхме да ходим пак при готината мацка с пилатеса. Но уви! Провали се планът. Сега ще си стоя присвита в корема и ще уча за изпита в петък, който дори не съм вече убедена, че ще се състои поради несериозност от отсрещната страна. Непоследователността в поведението на въпросния човек започва сериозно да ме нервира (по-скоро дразни, от известно време не допускам хабене на нерви). А как само ми се яде шоколад...фин млечен от онзи, в светлосинята опаковка, с каничка мляко и цветя на нея.

I believe in me and pilates fitball

2009-04-06T13:13:00.000-07:00

А сега: аплодисменти за момичетата, които отидоха на пилатес и си купиха катинарчета за гардеробите в съблекалнята (някаква странна политика на клуба, нещо като "всеки да си знае катинарчето и никога да не посяга на чуждото"). Дайте всичко от себе си и направете дланите си да почервенеят от клап, защото момичетата ще повторят тренировката в сряда (твърде вероятно заради катинарчетата).
Най-хубавото за деня: онази пилатес топка, за която си мечтая от години и която Яни ми подари за рождения ден. Не е дефектна, просто аз съм смотана. И добре че беше днес тренировката, за да видя, че топките в залата имат тапи. Та си говорих после с пилатес-момичето (страшна мацка, ей заради такава лесбийска ставам. а,да втората причина след катинарчетата в сряда пак да сме там. щото и Ивета й мята белтъци) и то каза, че трябва да имам дори две. Първо се почувствах, прецакана, щото моята топка даже една си няма. Но като се върнах вкъщи реших да си потърся кутията от топката. Добре че съм си такава прибрана! Двете пироновидни тапи си ме чакаха там, залепени с тиксо, скрити в най-тъмния ъгъл (добре де, преувеличавам, хванахте ме! просто ми се ще да се чувствам по-малко тъпо от факта, че ги намирам чак след 3 месеца). Нямам търпение да дойде утре (това отдавна не ми се е случвало) да отида при гумаджията да ми я напомпа:))) И после йе йе йе кеф! Ще се упражнявам, щото се оказа доста трудно с тая топка. Почти съм сигурна, че с по-малко от изкълчена китка няма да мина.
Днес ето това ми е песента. Въпреки че я откривам (по-скоро тя си ме намери) чак в 23ч. Хайде поздрав за всички, на които чуждите обувки им правят мазоли и предпочитат да бъдат себе си.

Иван

2009-04-04T03:54:00.000-07:00

Това е Иван. Наскоро го открих. Но съм силно развълнувана от него. Понякога стоя и си го гледам, друг път само си го гледам.
Иване, ако някой ден ти е особено скучно и застояло винаги можеш да се обърнеш към мен, ще те позабавлявам с пълна отдаденост. Звъни по всяко време на денонощието без притеснение. За теб винаги съм он. А също би могъл да се ожениш за мен. Ей така, колкото да се намираш на работа.

Хайку

2009-04-01T20:09:00.000-07:00

Знаци.
Даваш.
Внезапно си прибираш.
Майната ти!

Когато бях на 19 и някой грубо навлезеше в пространството ми, оставяйки последствия след себе си не казвах "майната ти!". Доста по-конкретното "умри!" се приплъзваше остро между устните ми. Докато някой наистина не умря. Най-лошото е, че не мога да си спомня дори кой. Толкова незначещ е бил за мен!

Някой друг път

2009-04-01T07:15:00.000-07:00

С Ивета отново отлагаме пилатеса. И това не защото например сме мързеливи. Нито пък понеже главата ми е четворна от болка, а тя е простреляна. Не! Причината е, че днес ще има мач, а ние от всички възможни зали в града, сме си избрали точно тази, която е на националния (това дали не трябва с главна буква да го напиша) стадион.
Бъдете с нас и другата седмица, когато ще има ново неочаквано развитие на историята "Ивета и Ирис тръгват на пилатес"!

Мигрена

2009-04-01T06:26:00.000-07:00

Тази сутрин се събудих. Или напротив. Поредното събуждане, след което нещо не беше наред. (Сега като се замисля, последните ми постове все започват със сутрешно събуждане и от този момент всичко изшитнява. Може би е крайно време да престана да се будя сутрин.) Огледах се. Виждам не съвсем, някак наполовина. Мммм, да! Любимото ми! Мигрена.
Едното ми око се е затворило и отказва да промени състоянието си, а другото е прободено от светлината. Ставам. Вървя на зиг-заг към банята. Който е имал възхитително болезнен махмурлук ще разбере усещанията ми точно в този момент. Слагам тъмни очила. Обличам си нещо, не съм сигурна точно какво. Затътрузвам крака, или поне така ми се струва, по пътя към зъболекаря. Свила съм се и съм навела глава колкото мога към гърдите. В нея чудовищно отекват ударите от токовете ми.
В зъболекарския кабинет. "Махни ги тези очила, пречат ми!" и срещу ми несъобразително се изцъкля прожектора. Стисвам очи, чувам как клепачите ми изпукват. И после стъргане, пилене и между двете плюя в мивката до стола.
Тръгвам си. Леко дезориентирана. Навън е заслепяващо и слънцето смело се показва. Какъв ексхибиционизъм! И то точно по време на моята мигрена.
Вървя към вкъщи. Или поне така ми се иска. Усещам как главата ми е набъбнала, сякаш някой е изпуснал килограм бакпулвер вътре и се опитва да направи кекс. Мозъкът ми е станал притеснително голям и се влачи по паважа след мен.
След неизвестно количество време се озовавам пред конкретната входна врата на правилния етаж. С две зелени салати и клонче домати в ръце (нямам никаква идея), които приятно променят състоянието си в салатено.
На финала на този епизод допълзявам до леглото, където се гърча, съвсем предполагаемо, 40 минути, след което припадам от болка.

Метаморфоза към грозното

2009-03-31T12:36:00.000-07:00

Сигурно е. Превръщам се в портокал. Започнала е от кожата ми метаморфозата. Днес се видях в огледалото. И не знам, от светлината ли, от що ли, запитах се къде съм зяпала до сега като съм се оглеждала. Ако продължавам така скоро ще стана сочна, ще се покрия с люспа и ще замириша на цитрус.
За това от днес съм на диета! Ще ходя пеша, ще пия толкова вода, колкото бъбреците ми могат да понесат и ще подновя вечерния си стречинг комплекс. Освен това от утре с Ивета тръгваме на пилатес фитбол и ще ходим два пъти седмично. След около 3 седмици ще включа и фитнес. Мисля разбирате колко съм ужасена от това да се превърна в портокал.
А, и още един мощен калориен убиец ще използвам. Усилен интелектуален труд (хихих, това звучи много смешно соц)! Ето, днес бях в университета и вече съм с 3 кредита по-близо до дипломирането. Следващите седмици мозъкът ми яко ще се изпоти, щото вече да го свършвам тоя бакалавър, че не мога да го понасям.
Вчерашната ми изненадваща енергийност се преля и в днешния ден. Смятам да си я използвам и утре. Отдавна не съм била толкова бодра и съсредоточена. Май си изкълчих дясната китка от вълнение...

P.S: За улеснение на тези, които са далеч от женския ужас, ще го кажа директно: в този пост се говори за целулит.

+ 4

2009-03-30T13:50:00.000-07:00

Кантарът безмилостно показва + 4 отгоре. А, извинете, случайно някой да си търси изгубените килограми? Да предположим, че за точно 4 говорим?
Опит за отърваване от 4 кг, вариант 1:

"Умолява се собственикът с конкретното телесно тегло да се появи и скоропостижно да си ги прибере!"

Опит за отърваване от 4 кг, вариант 2:

"САМО ПРЕЗ АПРИЛ! Ако дойдете и си приберете четирите килограма СЕГА, специално за вас и НАПЪЛНО БЕЗПЛАТНО ще получите БОНУС още 4 килограма, отнети от собствената ми телесна маса! Побързайте! Единствено първият ПЕЧЕЛИ!"

Опит за отърваване от 4 кг, вариант 3:
"Спорт! Спорт! Спорт! Ух, изкълчих си нещо! Четирите още са тук..."

С дупето нагоре

2009-03-30T13:15:00.000-07:00

Тази сутрин за поредна станах с дупето нагоре. Напоследък все така ми се случва. Явно съм влязла в серия дни (дано това е мерната единица, а не някоя по-едра да се окаже)ръководена от гъза ми. Не че го подценявам, но съм напълно убедена, че не е бил създаден за ръководна функция и най-доброто му изпълнение би било...Не, това не искам да го напиша, че ще настане яко смрад. Оставям сами да се досетите.
Днес към късния следобед имах изненадващ прилив на енергия и реших за нещо градивно да го използвам и се втурнах да чистя къщата, платих интернета, напазарувах, подстригах се при моя фризьор (да,да той се върна и вече не съм толкова страшна в главата, дори съм почти симпатична!), сготвих и гледах Мюзик Айдъл. Точно в този ред. А ето го сега и въпроса за вечерта: нормално ли е два обикновени (ако не броим доста убедителното твърдение на продавача, че са много приятни на допир) молива HB, единият син, другият червен и една жълта пластмасова острилка да струват 6лв? Аз лично категорично се възпротивявам на подобна реалност и в знак на моя протест платих 6лв. за два обикновени, но приятни на допир молива НВ и пластмасова острилка. Или напротив.
Тази вечер с Жельо си бяхме запланували поетично четене на общи справки от университета с цел точно изброяване на невзетите изпити, на всеки поотделно и за финал на двамата общо. Аз обаче смятам да си лягам вече, защото Л. ужасно много кашля, чак тук я чувам и сигурно е оплюла коридора с бацили.
А сега, моля за внимание! Как според вас си ляга човек станал с дупето нагоре? Вашите приблизителни отговори и точни предположения очаквам под формата на коментари под настоящия пост до края на света.

Trip-Dibi-dip!

2009-03-28T02:01:00.000-07:00

Ще правим извънградски трип (диби-дип)! След малко заминаваме. Не съм много сигурна точно къде отиваме, някакво село към Радомир (например). Но навън е слънце и е топло. Оставям си проблемите вкъщи, а навън си вземам само шапката! Оххх, хайде, тръгвам, че пак закъснявам!

PornoReality

2009-03-27T03:56:00.000-07:00

Тази сутрин ми се иска да не бях ставала от леглото, да не бях отваряла очи, да не бях се събуждала. Въобще, тази сутрин ми се ще да не бях.
В ужасно настроение съм и ми е безсмислено. Така безсмислено, че ми идва да се ритна силно в главата и тя да се пръсне грозно. Днес е от онези дни, в които лайната смърдят особено силно и нищо не може да ги спре. Защото, както се оказва, те са основен ингредиент на живота. Без тях не може.
В момента в града има порно фест, Ерос шоу. Тази година не му се класирахме за присъствие, но догодина задълже сме там. Така решихме с Яни. И Сашо няма да го вземем, щото да си ходи сам. Напоследък съм силно впечатлена от една порно актриска, Regina Moon. Шейква възхитително мацката. Като порасна искам да стана като нея (което не знам до колко е възможно, защото тя всъщност е по-малка от мен). Чернокоса унгарка, на 21 години, с 50 филма зад гърба си и над 300 порно сцени. Евала на такава професионална отдаденост!
Внезапен флашбек. Връща ме в тийнеджърството, по времето, когато си разменяхме все още лексикони. По страниците им задължително присъстваше екзистенциалният въпрос "Какъв/каква искаш да станеш като пораснеш?". Като се сетя...надпреварваха се хората да ми пробутват тези измачкани, изпонарисувани с цветни моливи и химикали профайлърски тетрадки. И това само, защото отговорите ми не бяха като на останалите деца. Любимото ми цвете не беше червена роза, не харесвах момче от класа и нямах нищо любимо (нито цвят, нито песен или поне актьор). Точно по тези страници не еднократно и съвсем решително заявявах, че като порасна ще стана проститутка.
В момента живея в полусбъднатото си детско желание. Е, не проституирам физически. Аз съм емоционална проститутка. Продавам чувства. Ако колежките с късите поли и мрежести чорапи са изгубили личен интерес към секса, то аз отдавна съм престанала да чувствам. Така се получава в продажбите, понякога си на загуба.
Днес ми е ужасно гнусно. Усещам се като в порно филм. Снощи в 3 уши, наблюдавах хората как си взаимодействат. Те се харесват само в продължителността на сцената и след като камерата спре, престават да се познават.
Може би не в романтичните или драматичните, а точно в порно филмите сценариите са най-реални. Всички сме заключени в PornoReality и живеем в PornoVille...

2009-03-11T13:55:00.000-07:00

Днес беше Различният Ден, след който всичко се променя. Днес ми трепереха ръцете, така че не можех да си държа списанието в чакалнята. Коленете ми също бяха толкова развълнувани, че едва успях да се кача на гинекологичния стол. Накрая плаках с глас. За първи път от една година насам от щастие. Защото болестта си е тръгнала.
Заключ! Никога повече да не се връща! Бандха!

2009-03-11T03:26:00.000-07:00

Цяла нощ не съм спала. С изключение на една кратка пауза за странен сън.
Треперят ми ръцете. От страх. Не помня от кога не съм се страхувала така.
Често спирам да дишам. От усилието да започна отново, ми избиват сълзи.
Остават точно 3 часа...

Cigarettes smoke people

2009-03-08T03:51:00.000-07:00

2009-03-07T22:59:00.000-08:00

Ще стана Принцеса напук на всички мърляви принцове, които се оказаха неспособни да ме обичат дългосрочно!
Хайде, поздрав. Днес съм в отврат шитнярско настроение. Още от сутринта. И под "сутринта" имам предвид 7:15, когато се събудих. Въпреки че заспах към 5. И сънувах Жельо, който снощи ме остави да се прибирам сама през наркоманите, които явно тази вечер имаха сбирка в нашия блок

Eight-fuckin-March

2009-03-07T17:33:00.000-08:00

Хайде, Някой, идвай си вече при мен! Не издържам повече без теб! Може да ми донесеш цветя. Съвсем неочаквано ще ми е. Защото от години никой не ми подарява цветя.
Тази вечер с Ивета и Йордан си говорихме за вече несъществуващите ни най-важни връзки. Мислех, че моята съм я преживяла най-накрая, но ето, че всичко се върна, все едно никога не си е тръгвало. И станах много, много тъжна.
Жельо за пореден път ме излъга с уговорка.
Когато все пак се прибрах (Данчо, благодаря ти, че се обади, за да провериш дали съм се безпрепятствено) на екрана ми светеше скайп прозорец, в който един опит за художник, живеещ в Испания, ме нарича кучка. И това, защото:
1. Не съм си зашита за компютъра и ме е нямало пред него, за да му отговоря на поздрава
2. Винаги е искал да бъде bad boy и да нарича жените "кучки" (това не е моя догадка, само си го е написало човечето)
В момента е 3:49, а аз съм толкова изморена от разочарования, че нямам сили дори да заспя. И продължавам да съм тъжна. Много, много.
Настоящето "днес" не започна никак добре. Но все още остават 20 часа, в които може да се промени.

P.S: Яни, спокойно, с Данчо спазихме всичките ти инструкции и през цялото време до вкъщи стояхме на почтително разстояние един от друг. Включително и в асансьора. Най-вече в асансьора:))

P.P.S: Наближава пролетта. Време е за годишно чистене. На френдлиста. Тази година май няма да има ентрита, само дилийти.

Да заковеш вятъра

2009-03-05T02:50:00.000-08:00

Днес ми е ужасно нервно. В стаята ми духа супер силен вятър и така клати абажура, че, подозирам, той всеки момент ще падне от тавана.Дограмата вкъщи е толкова стара и разкривена, че в такива дни все едно живеем в сламена колиба. Жельо има един юрган, олекотен и голям, който ми се струва вятъроустойчив и си помислих "би било добре да го закова на прозорците". Питах собственика му и той никак не се възпротиви на идеята, напротив дори. В последния момент обаче, точно когато замахвах с вазата-чук, да го пробода с пирона завинаги, ми дожаля. Щото е хубаво юрганчето, уютно едно такова.
В крайна сметка заковах две парчета вълнен плат, зелен, на прозорците. Доста дизайнерско решение, не мислите ли. В ромски стил. Не че помогна особено. Сега в стаята освен, че е ветровито е и тъмно.
Предавам се! Време е за крайните мерки: вече съм овита в одеало и се опитвам да работя.
Напоследък прекалявам с едни неща...Но подозирам, че не малка част от тези неща четат блога ми и не върви тук да разказвам за тях. Малко прецакано се получава и доста наведено.
Голяма борба беше докато това се появи. Днес освен нервна, съм и особено тъпа. Добре че е Яни. Благодаря ти, Яни! Ако не беше ти сигурно щях да съм си прегризала вече някой крайник от яд.
Та, точно тази песен, щото много й е добър текстът. Особено онази част "ааааа ааааа, си давал моите цветя на друуугааа". При мен често така става. Да не си получавам цветята. Лилавите ириси най-вече. Егати жокера! Прекалените неща са на ход! :))

Но-то (из скайп разговор)

2009-03-03T09:05:00.000-08:00

[02.3.2009 19:29:32]

ivan ivanov: zdr kak si

Iris Heresy: (sun)

ivan ivanov: :)

Iris Heresy: прекарва поредната приятна вечер насаме със себе си

ivan ivanov: kvo stava

ivan ivanov: :D

Iris Heresy: тъкмо съм си пуснала да гледам "Странният случай с Бенджамин Бътън"

ivan ivanov: sigurno ti e priqtno

Iris Heresy: да, затова казах "приятна"

ivan ivanov: QSNO

Iris Heresy: обичам да прекарвам време със себе си, но от време на време е хубаво и да разннобразявам

Iris Heresy: а напоследък наблягам на себе си

Iris Heresy: :(

ivan ivanov: normalno li vsichko pri teb

Iris Heresy: ами да, започва да става топло, което ме прави по-щастлива

ivan ivanov: qko nali

ivan ivanov: i az mn haresvam (sun)vreme

Iris Heresy: а ти какво правиш?

Iris Heresy: дойде ли музата?

ivan ivanov: a shto se otnasq do muzata ,idva i si otiva

ivan ivanov: normalno

ivan ivanov: no neshto nese chuvstvam dobre veche tuk

ivan ivanov: iskam neshto novo,neshto razlichno

ivan ivanov: tozi nachin na jivot ne mi haresva

ivan ivanov: (nod)

Iris Heresy: ммм, дааа

Iris Heresy: много ми е познато

Iris Heresy: и аз тук вече почвам да давам заето

ivan ivanov: hahaha

ivan ivanov: ami napravi neshto razlichno

ivan ivanov: neshto za koeto si mechtaesh ot dete

Iris Heresy: но при мен е по-скоро: искам някой нов човек да се появи в живота ми и силно да ме развълнува

Iris Heresy: и той ще донесе със себе си различните неща

ivan ivanov: haha

ivan ivanov: e da prava si

ivan ivanov: dobre go kaza

Iris Heresy: но нещо никак не ми се появява този новия

Iris Heresy: а напоследък доста се старая да го срещна

ivan ivanov: istinskata polovinka -tova e

Iris Heresy: :(

ivan ivanov: of neznam ,may chovek kato nasilva neshtata ne se poluchava

Iris Heresy: и аз съм на това мнение

Iris Heresy: за това не насилвам, просто изпробвам

ivan ivanov: :D

ivan ivanov: mn dobre

ivan ivanov: prodaljavay

ivan ivanov: sreshtay se s hora, tova pomaga mn

Iris Heresy: ами мен почва да ме отчайва

ivan ivanov: stiga be

ivan ivanov: ne mi prikazvay za otchaqnie

Iris Heresy: наскоро осъзнах, че съм във възрастта, в която повечето вече са преживели някаква дълга връзка, живели са с гадже, женили са се, имат деца...

Iris Heresy: и всички разочарования, които са ги споходили покрай тези им изживявания са ги увредили някак

ivan ivanov: :) ami i pri men e neshto takova no...pak

Iris Heresy: самата аз съм ужасно увредена...

ivan ivanov: vseki e uvreden po nqkav nachin

ivan ivanov: koy ot losho detctvo koy ot nasilie

ivan ivanov: a drugi ot lybov

Iris Heresy: така става с възрастта

Iris Heresy: просто колкото повече напредваме с годините, толкова по-трудно и сложно става да срещнеш някой

Iris Heresy: с който да се познаете

ivan ivanov: taka e

ivan ivanov: da se poznaete da se opoznaete i to za nishto drugo ne e ostanalo vreme

ivan ivanov: lud jivot

Iris Heresy: абеее, когато си го познаеш човека, времето спира

ivan ivanov: no za kratko

Iris Heresy: зависи

ivan ivanov: da vinagi ima edno "no"

ivan ivanov: no pak vsichko e vazmojno

ivan ivanov: zatova e i interesno

Iris Heresy: макар и рядко и не на всеки, това "но" се случва

ivan ivanov: ne pri vseki e

ivan ivanov: povqrvay mi

Iris Heresy: аз сега много съм повярвала в "но"-то, защото напоследък около мен хората започнаха да се срещат много, да се разпознават и изповлюбват до уши

ivan ivanov: kofti

ivan ivanov: sigurno e ,che ti e kofti

Iris Heresy: :O

Iris Heresy: защо така реши?

ivan ivanov: zashtoto na teb ti lipsva tochno tova

Iris Heresy: напротив, аз съм от тези, които могат да се радват за другите, при това искрено

ivan ivanov: mn dobre

ivan ivanov: hubava cherta

Iris Heresy: да, но съвсем доскоро си мислех, че хората въобще вече са престанали да се влюбват и само търсят да се наебат

Iris Heresy: а сега виждам, че не е така

Iris Heresy: и това ми прави пеперуди в стомаха, че мога и аз да успея

ivan ivanov: haha

ivan ivanov: razbirase ,che shte uspeesh

ivan ivanov: NO poveche se bi zaradvala ako imashe i ti nqkoy do sebesi

Iris Heresy: да, разбира се, че бих се зарадвала, защото най-искрено винаги за себе съм се радвала

Iris Heresy: не съм чак такъв алтруист

Iris Heresy: (sun)

Светът-около мен

2009-01-26T07:48:00.000-08:00

Ще оставя светът да се върти около мен. А пък ако ми хареса, може да го оставя така. Поне през следващата година. И този експеримент точно днес, защото е специалният ми ден :)

2009-01-18T08:31:00.000-08:00

...И аз се радвам, че във тоя ден

не съм ни влюбена, нито любима,

сама съм и не се боя да имам

от слънцето кафявобронзов тен.

На балите да поседя така

и мириса на чая да поглъщам,

на ни един въпрос да не отвръщам

и да не стискам ничия ръка.

Преди съня да тананикам с глас,

в сън дишането да не зачестява

и сутрин никой да не ме смущава,

най-проста дреха да обличам аз.

Вера Инбер

Усилие за разговор между две души

2009-01-18T08:08:00.000-08:00

Говори ми. Поеми ръката ми. Какво си ти сега?

Ще ти кажа всичко. Нищо не ще скрия.

Бях на три години и едно дете прочете приказка,

в която зайчето умираше и аз пълзях под стола;

зайче розово; на моя ден рожден, свещта

опари пръста ми и пожелаха ми да съм щастлива.

О, научи се да ме опознаваш. Аз не съм щастлива.

Ще съм искрена:

сега мечтая за воали бели сред небе от музика,

подобно рогове, ечащи в радост, и подобно птици,

кацнали около мен.

Имаше един, когото аз обичах, който искаше

да бъдем заедно.

Говори ми. Приеми ръката ми. Какво си ти сега?

Деветгодишна аз бях дяволски чувствителна,

променлива; и леля ми вдовица свиреше Шопен,

аз опирах чело о дървото нарисувано и плачех.

Сега искам да съм с теб. Искам

да съединя минутите на мойте дни, все някак,

с твойте дни.

Не съм щастлива. Ще съм искрена:

Аз обичах лампите вечерни в ъгъла,

спокойните стихотворения.

Имаше и страх в живота ми. Понякога аз мисля

върху трагедията, истинското съществуване.

Приеми ръката ми. И затвори в юмрука си духа ми. Ти,

какво си ти сега?

На четиринайсет години аз мечтаех за самоубийство

и спряла пред висок прозорец срещу залеза, стремях се

към смъртта:

ако светлината там не бе покрила облаците

и полето с красота,

ако светлината не променяше така деня, бих скочила.

Нещастна съм. Самотна съм. Поговори ми.

Ще бъда искрена. Той, вярвам го, не ме е никога обичал.

Обичаше горещи плажове и устните на пяната,

които се издигат по вълните, той обичаше кръженето на

чайките;

говореше ми весело: обичам ви. О, научи се да

ме опознаваш.

Какво си ти сега? да можехме да се докоснем,

ако двете наши разделени същества успееха

да се уловят като играчки... Вчера

аз вървях по улица изпълнена от хора

и никой не ми каза дума, утринта блестеше.

Вървяха всички мълчаливи... Приеми ръката ми.

Поговори ми.

Мюриъл Рюкайзър

Събота следобед

2009-01-17T06:22:00.000-08:00

Приятен съботен следобед: книга, топло кафе 3в1 и бисквити...

Happy end: unavailable

2009-01-16T09:57:00.000-08:00

Щом е щастлив значи не е край. И винаги има продължение...

Температура

2009-01-15T12:37:00.000-08:00

Днес навсякъде смърдеше на кенеф: стълбището на блока, тролея, улиците, офиса, пак тролея, хората в него, аз. Най-вече аз. Всяка моя противна пора бълва тази смрад. Как мирише страхът? Не знам за вашия, но моят е с нетърпима тоалетна воня.

Вървя по тротоара. Страхът пулсира свирепо, още малко ще пръсне вените на слепоочията ми. Бързам да се прибера вкъщи. Ще прелея, ще изригна. Трябва да го изкрещя. Да скъсам от напън гласните си струни и лицето ми да почервенее цялото от спукани капиляри.

Пръстта под краката ми се раздвижва. Подува се и се взривява. От средата на кратера показва луничките си малко рижо момче.

Най-сетне вкъщи! Сега вече ще крещя. Поемам дълбоко въздух, белият ми дроб изпуква от усилие. Не успявам. Онемявам. Задавена от нехраносмляното дневно меню, което стомахът ми внезапно започва да връща.

Термометър забит под мишницата. 40 градуса температура. Повръщам страх.

Ноктите на ръцете ми са полилавели, незасегнати от кръвообръщението. 41 градуса.

Клепачите със заскрежени мигли престават да мигат. 41,5 градуса.

Зениците се разширяват до безкрайност и поглъщат кафевите ириси. 41,9 градуса.

Изведнъж престава. Вече не мирише на страх. Само едва доловимо на теменужки. А дори не обичам... 42,2 градуса. Game over!

2009-01-07T10:03:00.000-08:00

Недей ми писа! Аз съм тъжна и искам само да угасна.

Прекрасна пролет - ах, без тебе тя е любов без плам.

Ръцете ми не те прегръщат - аз сключвам ги безгласна.

напразно ти зовеш сърцето ми - то е покойник ням.

Недей ми писа!

Недей ми писа! Нека нявга тъй да умрем ний - разделени.

И питай Бога...питай тебе, дали те любих аз...

Ако из твоето мълчание дочуя влюбен глас,

Аз ще мисля, че е глас от Рая - ала - далеч от мене...

Недей ми писа!

Недей ми писа! Аз се плаша; страхувам се от моя спомен;

Там скрит е твоят глас - и често той ме зове звънлив.

О, как ще доближи ръката скиталецът сломен, бездомен?

Едно писмо от скъп познайник е образ вечно жив.

Недей ми писа!

Недей ми писа! - тез три думи, които

към печал ме тласкат.

Гласът ти сякаш ги разлива над моето сърце,

През твоята усмивка сякаш аз виждам ги да бляскат,

Целувка сякаш запечатва ги в моето сърце.

Недей ми писа!

Марселин Деборд - Валмор

Един на две жени

2009-01-07T09:56:00.000-08:00

Протяга се в нега

едната при него,

а другата зъзне в леглото сама.

И мъка те свие,

та чак ти се вие -

мъжът ти е твой и не твой у дома.

Ти чакай с надежда

и мълком нареждай:

ще мине неделя и месец - нима?

Да легне днес може

с теб в брачното ложе,

а може - съвсем му не иде в ума.

Покорна и чинна

бъди му робиня,

край печката стой омотана в дима.

"Звездите ще снема,

но аз ще го взема!"

Ориз да свариш даже не съумя.

Да знаех таз горест

на женската орис,

не бих се венчала под страх от кама.

Най-после смири се -

от тебе зависи:

стократ по-добре цял живот сам-сама!

Хо Ксуан Хънг

2009-01-07T07:38:00.000-08:00

Един обичам - той ме изоставя.

Друг мен обича - аз съм отегчена.

Измъчва ме един, но аз не стена,

измъчвам друг, а той ме обожава.

Студен брилянт обичам до забрава,

за друг блестя като брилянт студена.

Лукаво от един съм победена,

към друг пък аз самата съм лукава.

Накажа първия - от скръб умирам;

помоля втория - честта си губя;

и тъй и инак аз съм все нещастна.

Тогава изход по-добър намирам:

към оня, който ми е чужд, съм груба,

напускам тоя, който в скръб ме тласна.

Juana Ines De La Cruz

2009-01-05T13:16:00.000-08:00

Аз заемам толкова малко място. И въпреки това никой не ме иска в живота си...

2009-01-05T11:16:00.000-08:00

Няма значение кой те е прегръщал снощи и какво ти е шепнал. Колко ти е обещал и колко е взел от теб. Важното е, че днес си болна, тресе те, имаш температура, а няма кой дори един чай да ти направи, кой да те завие. Щом нямаш това, нямаш нищо. И не си по-различна от кучетата на улицата, на които никой не е дал име.